Да си отгледаме Клематис (Clematis)

Например, при многогодишните тревисти сортове старите леторасти са вдървесинени, със запазена жизнеспособност в продължение на няколко години, докато горната част отмира ежегодно. Те са катерливи лиани, които се закрепват чрез листните дръжки към опорна конструкция (перголи, беседки, огради и др). За храстовидните, които са многогодишни растения, е характерно вдървесиняването на всички филизи.

Клематис (Clematis)

От всички познати сортове, у нас виреят около 20, като най-атрактивните от тях са:

• Лозовиден повет (Clematis viticella) – лиана с дължина около 4 метра със сложни перести листа, състоящи се от 5 или 7 овални листчета, закрепени срещуположно с дълги дръжки. Цветовете са пурпурно розови или виолетови, разположени връхно или станично на клонките. Състоят се от 4 венчелистчета, като диаметърът е 4-5 см. Сортът е устойчив на ниските температури у нас.
• Жакманов повет (Clematis jackmanii Th.Moore) – хибриден сорт с изключително висока студоустойчивост и цъфтеж от юни до края на спетември. Листата са сложни. Състоят се от 5 или 7 овални, целокрайни листчета. Цветовете са много едри – достигат 15 см в диаметър и се състоят от 4 или 6 виолетово-сини венчелистчета, а разположените в центъра тичинки и плодници придават допълнителна нежност на цвета.

В зависимост от едрината на цветовете клематисите се разделят на две основни групи:

• Дребноцъфтящи – с диаметър на цветовете – под 8 см
• Едроцъфтящи – с диаметър над 8 см

Групата на едроцъфтящите хибриди се разделя на две подгрупи: ранноцъфтящи и късноцъфтящи.

Растението е светлолюбиво, като в по-топлите райони на страната се развива добре и на полусянка, но по-слабата осветеност влияе негативно върху броя и качеството на цветовете. В същото време, корените му се нуждаят от засенчване, което се постига със засаждане на едногодишни цветя в близост или с поставяне на камъни или каменни плочи.

Клематисите предпочитат добре дренирани, плодородни, рохки субстрати, обогатени с угнил оборски тор. По отношение на киселинната реакция, се развиват добре в слабо киселинни до слабо алкални почви. През пролетта се полива еднократно с варно мляко.

Засаждат се дълбоко, в изкоп с дренажен слой и размери 50 х 50 х 50 см. Кореновата шийка се полага на 10-15 см под почвената повърхност, за да се осигури израстването на по-голям брой млади филизи. При груповото засаждане, между отделните растения се осигурява дистанция 1-1,5 метра. Клематисите могат да се засаждат и в контейнери, но размерът трябва да е минимум 40 х 40 х 40 см. Есента и ранната пролет са най-подходящите за засаждане сезони.

Младите растения са силно чувствителни към ниските температури, което налага да им бъде осигурена подходяща защита от студа. Препоръчва се мулчиране и увиване със зебло.

По време на растежа поливките са обилни и чести. В периодите на цъфтеж количеството на подаваната вода трябва да е достатъчно, за да осигури необходимата влага за по-продължителен период от време. Операцията се извършва много внимателно, за да се избегне попадането на вода в центъра на туфата.

В периода на активна вегетация, клематисът се подхранва ежемесечно с органични торове с ниско съдържание на азот (N), разтворени във водата за поливане. Азотът стимулира растежа, но влияе неблагоприятно върху цъфтежа.

Короната на лианата се оформя с подрязване. При някои едро- и късно- цъфтящи сортове, то се извършва през февруари-март, като дължината се съкращава до 50 см. През същия период се подрязват ранноцъфтящите хибриди, но филизите при тях се оставят с дължина 1,10 – 1,20 метра. Възрастните растения, чиито корони са с оголени участъци се изрязват много ниско, веднага след цъфтежа. За някои сортове като Alpina и Montana след цъфтежа връхчетата се подрязват съвсем леко, а пролетно подкастряне не се извършва. Основно правило е да се реже над двойка пъпки.

Един от основните проблеми при отглеждането на клематиси е внезапното повяхване на върха, което за кратко време обхваща цялото растение. Това заболяване не се дължи на липса на влага в почвата. Причинителят не е установен, но за да се спаси растението трябва да се реже „до здраво“, най-добре ниско в основата. Препоръчва се профилактика с Беномил.

Дребноцъфтящите сортове се размножават чрез семена. При едроцъфтящите клематиси най-подходящо е вегетативното размножаване – чрез вкореняване на зелени резници, чрез отводи или разделяне на коренището.

Клематисите съдържат вещества, които предизвикват различни кожни раздразнения. Това налага използването на предпазни ръкавици и облекла.