Цъфтящите билки - радост за очите...

При по-сериозните диагнози билколечението се провежда паралелно с назначената от медиците терапия. Значителна част от билките са култивирани, притежават много добра декоративност и могат да бъдат отглеждани в градината или на балкона. Подходящи за целта са:

Синя тинтява (Gentiana Cruciata) – многогодишно растение с вретеновиден или спираловиден корен. Стъблата достигат максимална височина до 60 см. Листата са елиптични, противоположни, с успоредна невратура. Цветчетата са наситено сини, с формата на срастнала петлистна чашка. Лечебни свойства притежават стръковете и корените. Отварите и запарките, приготвени от тях, стимулират секрецията на стомашните жлези и жлъчката, подпомагат лечението на анемия, жълтеница и се справят напълно с проблеми като газове в червата и глисти.

Лавандула (Lavandula Angustifolia) – Синьолилавите цветове и прекрасното ухание са елегантно допълнение към екстериора. Височината на храстчето достига 50 см и се развива много добре върху варовити почви и слънчеви изложения. Видът е студоустойчив. Една от особеностите при отглеждането е подрязването, непосредствено след прецъфтяването. При него се съкращава около 1/3 от дължината на клонките. През лятото се полива често и обилно. Растенията се подменят през 5-6 години. Лавандулата се съчетава с почти всички растителни видове. Отварите от цветовете помагат при тревожност, безсъние, нервност и подут корем. Цветчетата и листенцата се използват и в кулинарията за ароматизиране на месо, супи и риба. Ароматът на лавандулата гони мравките, листните въшки и молците.

Градински чай / Салвия (Salvia Officinalis) – сребристото растение с лилав оттенък предпочита глинесто-песъчливи почви, които рядко се подхранват. Отглежда се лесно и е устойчиво на болести. Поливат се умерено през целия вегетационен период. През юни се появяват дребните синкави цветчета. Използва се в кулинарията за овкусяване на птиче месо и бульони. Във фитотерапията се използва за облекчаване на ревматични болки, нормализиране на потоотделянето, лечение на главоболие, гинекологични заболявания и безплодие.

Ехинацея (Echinacea Angustifolia) – красивата и елегантна ехинацея предпочита слънчевите места, дренирана варовита почва, обогатена с угнил оборски тор. През първата година се формира листната розетка. Растението започва да цъфти през втората година, между юли и септември. Цветовете наподобяват розово оцветени градински маргарити. Във фармацията се използват всички части на двугодишните растения. В състава на ехинацеята влизат ценни биологични съставки, които повишават имунната защита на организма – флавоноиди, полизахариди, фитостероли и етерични масла. По тази причина се използва за профилактика на различни заболявания. Ехинацеята унищожава над 200 вируса и подтиска развитието на стафилококи и стрептококи. Чаят от ехинацея, в комбинация с невен,корен от глухарче, листа от бряст и бяла върба облекчава болезнената скованост в ставите. Чаят от ехинацея укрепва организма и е ефикасен при простудни и грипни състояния.

Червена калина (Viburnum opulus) – листопаден храст със сиво-зеленикаво стъбло, покрито с петна. Развива се във височина до 3-4 метра. Листата са противоположни, 3- или 5-делни, със зелена горна повърхност. Обратната страна е сиво-зелена и овласена. Прихванати са към клонките с къси дръжки. Цветовете са бели, събрани в метловидни съцветия. Плодчетата са сочни и топчести, със силно горчив вкус. Берат се в късна есен, когато достигат пълна зрялост. Те са богати на витамин С, захари, органични киселини и дъбилни вещества. След падане на сланите, лагеруване или измръзване горчивият им вкус изчезва, след разграждането на дъбилните вещества. От плодчетата се приготвят конфитюри, желета,мармалади и сокове, които са едни от най-витаминозните. Отварата от плодовете е силен диуретик, укрепва сърдечния мускул и се препоръчва на страдащи от сърдечна недостатъчност в начален стадий. Чаят от плодовете на червената калина подобрява храносмилането и подтиска коремните спазми.

Синя метличина (Centaurea) – невзискателно растение с нежни цветове, отличаващо се с изключителна устойчивост срещу неприятели и болести. Развива се на слънчеви до полусенчести места върху почви с умерена влажност. Листата са издължени и събрани в прикоренова розетка. Върху дългите цветоноси са разположени ефирните сини цветчета. Компрес върху клепачите от охладената запарка, приготвена от цветовете на синята метличина, е ефикасно средство при уморени и чувствителни очи. От 2 шепи сушени цветове, 0,5 литра вода и няколко капки лимонов сок се приготвя лосион, който придава синкав оттенък на напълно побелелите коси.

Трицветна градинска теменужка (Viola tricolor) – добре познато двугодишно растение с триръбести стъбълца, високи около 30 см. Листата от розетката са яйцевидни с дълги дръжки, а горните – продълговато ланцетни с къси дръжки. Цветоносите са четиристенни с два малки прицветника. Цветовете са плоски, състоящи се от 5 венчелистчета, обагрени в синьо, жълто и бяло, разположени в петлистна зелена чашка. Вирее върху рохки почви, на силно осветени места. Използва се надземната част, събрана по време на цъфтежа. Растението има отхрачващо, противовъзпалително и диуретично действие. Използва се при лечение на екземи, кашлици, бронхити, задържане на течности в организма и акне. Чаят от цветовете на теменуга, овчарска торбичка и корен от сладник повишава съпротивителните сили на организма. Компресът с екстракт от дъбова кора и цвят от теменуга облекчава влажна екзема.

Смрадлика (Cotinus) – листопаден храст, с височина до 4 метра. Листата са последователни, яйцевидни, с ширина 3-8 см, прикрепени към стъблата посредством дълги дръжки. Цъфти от началото на май до края на юни с ефирни розово-оранжеви цветове. Растението има силно противовъзпалително, антисептично и кръвоспиращо действие. Запарката лекува циреи, гнойни рани, кожни обриви, хемороиди, ставни отоци. Облекчава състояния при диария и дизентерия. Заради високата си декоративност растението все по-често се използва в паркоустройството.

Представихме Ви една незначителна част от ароматните и лечебни растения с декоративни цветове, които не изискват особени грижи и могат да виреят при нашите климатични условия.