Лечебните свойства на мимозата (Mimosa pudica)

Те са силно изрязани и всеки се състои от голям брой двойки листенца (от 10 до 26), прихванати към бодлива дръжка. Характерно за растението е силната чувствителност при допир.Дори при най-лекия полъх на вятъра листенцата се „затварят“ защитавайки се от лоши атмосферни условия или злонамерени действия. Мимозата е растение барометър. Листенцата се прибират преди буря или дъжд и след залез слънце, за да се разтворят отново, когато лъчите на слънцето я погалят отново. Доказано е, че процесът фотосинтеза се забавя, когато листенцата са свити. Цветовете са много нежни. Съставени са от множество розови, червеникави или пурпурни власинки, с малки белезникави сферички на върха. Появяват се по върховете на младите клонки. Цъфтежът обхваща периода юни-септември. Семенцата са светлокафяви и дребни – около 2,5 мм, разположени в твърди шушулки с бодлива периферия. Размножава се предимно чрез семена. Издънките в основата на майчиното растение се прихващат много трудно и този метод е почти неприложим. Развива се много добре на слънчеви и защитени, от въздушни течения, места. Мимозата не понася ниските температури и загива, когато те паднат под 16ºС. Презимуването ѝ е възможно само в топло и светло помещение. Растението е чувствително към застоялия въздух и тютюневия дим, които предизвикват окапване на листата. Крехката корона на срамежливата мимоза се нуждае от хранителни вещества на всеки 2 минути. По тази причина се засажда плодородни и рохки почви с добър дренаж. През лятото се полива често, без да се прекалява с количеството на водата. Най-добре е саксията да се натопи в съд с вода и след час да се върне на обичайното си място. Нежните листенца изискват редовно оросяване. За да се постигне сгъстяване на короната, връхчетата редовно се пензират.

Полезните свойства на растението се дължат на разнообразните вещества, натрупани най-вече в листата и корените: непротеиновата аминокиселина мимозин, алкалоиди, флавоноиди С-гликозиди, стероли, терпеноиди, танини и мастни киселини. Триптамините се съдържат само в корените.

Още в миналото отварата от мимоза е използвана за лечение на зъбобол и при ухапване от влечуги, а с възглавнички от листата е лекувано безсънието при деца и възрастни. Отварите били използвани и за повишаване на потентността при мъжете.

В билколечението отварите от корена се използват срещу безсъние, леки нервни разстройства, хемороиди, ухапване от насекоми, стомашни паразитози и дизентерия. Те повлияват благоприятно върху лечението на някои венерически заболявания. От корените на мимозата се приготвя два вида паста – с рициново и топено масло. Пастата с рициново масло се използва при лечението на дълбоки рани, тъй като има кръвоспиращо действие и ускорява зарастването им. Пастата с топено масло успокоява зъбобола и укрепва венците.

Отварата от листата на мимозата, в комбинация с други билки лекува успешно хемороиди и някои възпаления уринарния тракт. Прясно изцеден сок от листата облекчава състоянието при синуити, хемороиди, язва на стомаха. От листата се приготвя и паста, която се прилага локално за лечение на възпалени жлези. При абцеси и циреи, затоплената паста, нанесена върху засегнатия участък, разнася гнойта. При стомашни болки и глисти се препоръчва паста от листа на мимоза и мед. Приемът е два пъти дневно преди хранене, в продължение на 4-5 дни.

На базата на уникалния комплекс от съединения, съдържащи се в листата и корените, са разработени редица фармацефтични продукти: седативи, антидепресанти, противозачатъчни, противогъбъчни, антибактериални и противовирусни. Мимозата е и силен афродизиак.

В експериментална среда е установен неутрализиращият ефект на водния екстракт от корените на мимозата към отровата на кобра от вида Naja Kaouthia (Моноклева кобра). Миотоксичността и ензимната активност на змийската отрова се инхибират от екстракта.

При други опити е доказан ефектът на водния екстракт при регенериране на седалищния нерв.

Същите убедителни резултати дават и тестовете за хипергликемичното и диуретичното действие на екстракта.

Един от сериозните проблеми пред здравеопазването в страните от Западна Африка, Южна Америка и Азия е стронгилоидозата, причинявана от паразити. Заразяването става чрез директен контакт, консумация на заразени храни и автоинвазия. Ларвите на паразита предизвикват възпалителни реакции, клетъчна инфилтрация и хеморагии. Една от основните суровини за производството на препарати за лечението на заболяването е мимозата.

Разработени са нови препарати, в чийто състав влизат съставки, извлечени от мимозата. Предстоят клинични тестове на продуктите с антихепато-токсичен ефект, антиоксиданти и препарати, предназначени за лечение на гинекологични заболявания.

Приемът на билкови продукти, съдържащи мимоза трябва да става само след консултация с лекуващия лекар.

Мимоза (Mimosa pudica)...