Да озеленим сенчестите кътчета в градината

При планиране озеленяването на проблемните сенчести участъци, трябва да се вземат под внимание качеството на почвата, нивото на влагата, плътността на сянката, посоката и скоростта на ветровете. Чрез тази базисна информация може да бъде направен избор на подходящи растения, които да хармонират с вече съществуващите дървета и храсти, да издържат на сянка и чрез своите цвят и текстура да създадат търсения декоративен ефект.

Ето някои идеи, които ще допринесат за елегантната и балансирана визия на сенчестата градина :

Да се избират храсти и дървета с по-продължителен цъфтеж. Комбинирането на широколистни и иглолистни видове, вечнозелени и цъфтящи храсти прави сенчестите кътчета атрактивни и през зимата, когато листопадните растения се оголват.

Добро решение е височините на растенията да се редуват – това създава баланс в екстериора, а овалните форми на короните подсилват усещането за спокойствие и хармония. Декоративните акценти, поставени на заден план, създават загадъчност и елегантност на сенчестия кът. Храстовидните растения се засаждат в група – по 3 или 5. Така се постига повече плътност на обемите. Многогодишните цветя имат кратък цъфтежен период и през по-голямата част от годината присъствието им в композиционно отношение е неатрактивно. Използването им ( особено в сенчестите зони) трябва да бъде по-премерено. Тревата без пряко слънчево греене изтънява, става по-рехава, бледа, и безлична. По тази причина в сенчестите участъци е по-подходящо използването на почвопокривни растения.

Най-атрактивните сенкоиздръжливи видове, които могат да виреят при нашите климатични условия са:

Хоста (Hosta) – ладшафтните архитекти са я короновали за кралица на сенчестата градина. Листата се едри, сърцевидно овални и зелени, с надлъжно жилкуване. При някои сортове - с бели и жълти петна по края или изцяло лилави. Цветовете са нежни и трайни. Хостата понася добре много плътна сянка, но изисква влажни и богати на хумус почви. Може да се комбинира с папрати, дицентра или астилбе.

Папрати (Polypodiophyta) – развиват се добре в сенчестите и влажните зони от градината. Непретенциозни са и не изискват специфични грижи. Изглеждат перфектно като самостоятелен масив, но могат да се комбинират и с други храстовидни растения. Най-масово използвани са: Athyrium filix-femina – женска папрат, Dryopteris finix – mas – мъжка папрат и Preridium aquilinum – орлова папрат.

Бергения (Bergenia crassifolia) – непретенциозно растение с елегантно декоративно присъствие през цялата година. Листата са големи, с наситен цвят и лъскавина, а през есента придобиват червеникав оттенък. Съчетава се много добре със здравец и папрати.

Червен дрян (Cornus sanguine) – младите клонки са обагрени в тъмно червено и образуват разклонена корона. Листата са наситено зелени, а през есента са ръждиво червеникави. Плодовете са с големината на грахови зърна и са тъмносини на цвят.

Астилбе (Astilbe arendsii) – образува плътна маса с ярък цъфтеж. Засажда се в групи около храсти и дървета. Съвместно с хоста, папрати и здравец образува много ефектни композиции.

Хортензия (Hydrangea) – обича свежи почви и влага. Понася добре слънчева светлина 2-3 часа. За градината са подходящи едроцветните сортове C. Selma, Annabelle, Grandiflora и Renate Steninger с обагрени в розово, бяло и синьо цветове. Подхранва се с универсален течен тор за цъфтящи цветя.

Винка (Vinka mаjor) – вечно зелено, почвопокривно растение. Цветовете са нежни и синьо-лилави. Появяват се през април и май. Използва се за покриване на големи площи под короните на дърветата. Няма специални изсквания към почвената покривка. Предпочита влага.

Здравец (Geranium) – традиционно за българската градина цвете. Образува големи ароматни туфи, цъфтящи от май до август. Влажните и сенчести кътчена са най-добрата среда за развитието му. Комбинира се с астилбе и хоста, но може да се засажда и самостоятелно.

Дива лоза (Parthenocissus quinquefolia) – използва се за вертикално озеленяване на сенчестата градина. Листата са длановидни с 5 остро назъбени наситено зелени листенца, които през есента придобиват пурпурно червена лъскавина. Цветовете са дребни, жълто-зелени и събрани в гроздовидни съцветия. Появяват се през пролетта (април и май ). Плодовете приличат на дребни синкаво-черни ягодки и като цветовете нямат декоративна стойност. Вирее добре върху всички видове почви. Понася добре сянка и полусянка, но без снежна покривка, не издържа температури по-ниски от -15° С.

Бръшлян (Hedera) – най-подходящи са белите и жълти сортове, които са изключително устойчиви и бързорастящи.
Рододендронът предпочита богати на хумус, влажни почви. Сортът Blattgold е предпочитан заради цветното си присъствие през цялата година.

Основните грижи за растенията в сенчестата градина са свързани с осигуряването на достатъчна почвена влага. При подхранването се вземат под внимание специфичните потребности на всеки, използван в композицията вид. Оформянето на короните се извършва в ранна пролет.
Специфични грижи изискват растенията, които не понасят ниските зимни температури. За да се предпазят от измръзване се обвиват с изолиращи материали, като основният проблем де състои в избора на подходящо време за зазимяването. Ранното зазимяване с последващо повишаване на температурите би довело до предварително затопляне и удължаване на вегетационния период, а късното може да доведе до измръзване на растенията. Своевременното отстраняване на прецъфтелите цветове, изсъхналите клонки и листа допринася за перфектният изглед на сенчестата градина.

Дори без опит в ладшафтния дизайн, всеки може да сътвори едно уникално и красиво кътче в двора.