Произход: Южна Африка, Европа
Форма: Многогодишно тревисто растение, с много силно развито хоризонтално коренище.
Листа: Листата са разделени на три, дълбоко нарязани. Те са ароматни и покрити с власинки.
Цвят: Цветовете са разположени на дълги дръжки поединично или в рехави съцветия. Обагрени са в сини, лилави, виолетови, розови и пурпурно-червени тонове. Всеки цвят се състои от петлистна чашка и петлистно венче.
Период на цъфтеж: Цъфти продължително от април до края на август.
Плод: Плодът е суха кутийка, разпукваща се на пет дяла.
Изисквания: Здравецът вирее еднакво добре на сянка и на светло, но не под преките слънчеви лъчи, защото листата му пожълтяват и изсъхват.
Местоположение: До май месец може да се отглежда в затворено помещение, след което е препоръчително да се изнесе на открито.
Размножаване: Размножаването става август – чрез резници. Важно е мястото на разреза да е добре изсъхнало преди да се засади. Възможно е засаждане през януари чрез семена, както и чрез разделяне на туфи есенно или пролетно време.
Отглеждане: Здравецът обича добре дренирана градинска почва, но вирее успешно в скалисти и планински райони с песъчлива и глинеста почва. През лятото трябва да се подхранва всяка седмица. През пролетта, на около 20 – 25 дни добавяйте специлани подхранващи вещества към водата за поливане. Пресажда се през март. Не обича присъствието на други растителни представители, защото ги възприема като бурени и ги задушава.
Важно: Много видове губят листата си през зимата, но има и видове, които целогодишно покриват почвата.
Други видове: По-известните видове култивиран здравец са: Блатен здравец (Geranium palustre); Бохемски здравец (Geranium bohemicum); Едростълбчест здравец (Geranium macrostyllum);
Височина: 6-50 см
Място в интериора: IV-VIII
Geranium macrorrhizum
(Обикновен здравец)