Латинско наименование: Potentilla Транскрипция: Потентила
Популярно име: Очиболец, Прозориче
Семейство: Rosaceae (Розоцветни)
Произход: Родът наброява около 300 вида, голяма част от които са разпространени в Северното полукълбо.
Форма: Представлява едногодишно, двугодишно или многогодишно коренищно, тревисто растение, понякога полухраст, с изправени, пълзящи или повдигащи се стъбла.
Листа: Листата са тройни, лопатовидни или перести.
Цвят: Цветовете са жълти, по-рядко бели, розови, пурпурни, единични или събрани в съцветия.
Плод: Плодът е орех.
Местоположение: Очиболецът е светлолюбива, зимоустойчива култура. Някои видове се развиват най-добре на полусянка. В групови насаждения, лехи, смесени бордюри, на каменисти участъци.
Размножаване: Чрез делене на храста, издънки, резници и семена, засяването на които може да се направи във всяко едно време от сезона. Растенията започват да цъфтят на втората година.
Отглеждане: Не е взискателен, но най-добро развитие постига на рохкави, хранителни почви с достатъчно съдържание на варовик. Задължително трябва да се осигури добро оттичане на водата. Издържат на засушаване, но е добре да се поливат редовно, когато почвата просъхне.
Сортове и видове: Най-декоративни и често срещащи се са многогодишните видове:
- златистият очиболец (Potentilla aurea) произхожда от планините на Западна Европа. Той е многогодишно растение с височина до 20 см. Листата са длановидно нарязани, блестящи, с назъбени краища. Цветовете са златистожълти, едри, събрани в рехави съцветия. Те обсипват растението цяло лято;
- хибридният очиболец (Potentilla hibrida) обединява множество сортове и форми, получени при кръстосването на различни природни видове. Стъблата са изправени, силно разклонени, с прикоренова листна розетка. Цветовете са едри, червени, розови, жълти или бели. Има сортове с двуцветни, с прости и с полукичести цветове. За него са подходящи по-дълбоки съдове.
LAT
bul