Латинско наименование: Iris Транскрипция: Ирис
Популярно име: Перуника Семейство: Brassicaceae (Кръстоцветни)
Произход: Известни са около 250 вида, които се срещат в Европа, Азия, Северна Америка, Северна Африка.
Форма: Представлява многогодишно тревисто коренищно растение. Има два типа филизи: вегетативни и генеративни. Вегетативните филизи са многогодишни подземни коренища, които са разположени в почвата или на повърхността, състоящи се от отделни звена, които носят листни пъпки. На долната страна на коренищата се развиват влакнести придатъчни корени. Генеративните филизи (цветоносите) са едногодишни, единични или по няколко. Ирисите са разделени в две основни групи - ризомна и луковична. Ризомни са брадатите, голобрадите и качулатите ириси. Брадатите ириси имат власинки по външните венчелистчета. Голобрадите ириси имат гладки външни венчелистчета и ризоми, разположени под повърхността на почвата.
Листа: Листата са мечовидни, плоски, двуредни, понякога линейни, тънки, с восъчен налеп, събрани при основата на цветоносите. Стъблата на листата са малки или въобще няма.
Цвят: Цветовете са единични или в малоцветни съ-цветия, при някои видове ароматни, отличават се с изящна форма и богата гама от разнообразни оттенъци, от чисто бели, жълти, сини до виолетови и почти черни. Цветът е едър, прост, от шест венчелистчета. Три от дяловете са леко отпуснати надолу. Често размерите, формата и окраската им са различни от тази на трите вътрешни дяла. Те се срастват при основата, като образуват тръбичка, дължината на която може да бъде различна. Ирисите цъфтят от май до юли. Цветове живеят само един-пет дни. Ако са в съцветие, се отварят от горе на долу, като едновременно цъфтят от един до три цвята. Цветната пъпка на коренищата се залага през лятото.
Плод: Плодът е тригнездна кутийка.
Местоположение: Изисква сухи, отцедливи почви и открити слънчеви места.
Размножаване: Чрез разделяне на коренищата след цъфтежа.
Отглеждане: Когато се засаждат, те трябва да се разположат на разстояние един от друг (около 25-30 см). Ирисите от ризомната група изискват почва с добро отцеждане и ярко слънце. През няколко години ризомите им се разделят и така се размножават. Ирисите от луковичната група се използват за изграждането на алпинеуми. Размножават се чрез луковици. Около 4-5 години след засаждането не трябва да се вадят или разделят туфите. Те също виреят добре на ярко слънце. Необходима им е песъклива почва с добри дренажни свойства.
Сортове и видове: Качулатите ириси нямат власинки, а удебелена част по външните венчелистчета. У нас най-често се отглеждат сортове от вида ирис германика (Iris germanica). Листата имат форма на меч и се предпочитат много за букети и декорации. Коренищата са месести и позволяват растението да бъде засадено и на по-сухи, дори каменисти почви.
LAT
bul