СТИЛОВЕТЕ В ГРАДИНАТА - Английска градина

Началото на новия стил е поставено от Уилям Кент (William Kent), който оформял градините на своите покровители. Към добре познатите елементи на френската градина, той добавял оформени поляни, спускащи се към река, малки каскади и акценти, с които подсилвал чувството на преклонение към сътвореното от природата. Най-значителен принос в развитието на стила има Ланселот Браун (Lancelot Brown), който премахнал напълно строгите геометрични форми, застланите с чакъл алеи и цветните лехи около основната сграда. Чрез обширните и добре поддържани морави, малките кокетни горички, закътаните романтични местенца, съумял да слее сътвореното от човека с естествената природна среда. Посетителите не забелязвали сложните системи от микроязовири и канали, чрез които Браун насочвал водните потоци през градинската площ, а се наслаждавали на реката, „естествено“ протичащата през алегоричната пейзажна картина.

Творчесвото на Ланселот Браун е оценено по достойнство. В чест на 300-та годишнина от рождението му, правителството на Англия обявява 2016 за година на английската градина.

Най-характерните особености на стила били площадките с неправилна форма. Централно място в тях заемал кътът за отдих. Увеличените цветни площи следвали неправилните извивки на лъкатушещите алеи. Успокояващата зеленина на безупречно поддържаната морава се пресичала от лехи с нестандартни форми, засадени с високостъблени цветя и треви. Многообразието от видове, умело съчетани в хармонична и композиция, отреждало определена роля на всяко растение. Чрез спектрален подбор на цъфтящите видове се внасяла динамиката в пасторалния пейзаж.

С премахването на изкуствено формираните корони и строгите геометрични форми, ландшафните архитекти разчупили монотонността. Сдържаността, характерна за манталитета на англичаните, проличава в ненатрапчивото присъствие на беседки, руини и павилиони, добавени в композицията.

Наподобяващите естествени езера, реки или потоци били декорирани с мостчета, пристани или шестоъгълни китайски павилиони. Романтичната нотка се допълвала от руините на римските храмове или средновековните крепости.

Наред с премерено използваните архитектурни приумици, в организацията на екстериора навлязла и английската селска къща. Нейната фасада оставала непроменена, от конструктивна гледна точка, но била окъпана в цветовете на лиани, пълзящи рози,повет и хмел. Вертикалното озеленяване, наследено от английската градина, е любим елемент и на съвременните ландшафтни дизайнери.

През XIX век стилът на романтичната английска градина бил доразвит. Все повече храстовидни и тревисти растения навлизали в лехите. Засаждането на екзотични видове се считало от богатите англичани за проява на изискан вкус и демонстрация на престиж. Много от непознатите растения не издържали на суровия климат и през следващата година били заменяни с нови видове. Цветята имали значително присъствие в градината. Декоративните видове били съчетавани с подходящи полски цветя.

През XIX век се появили първите обществени паркове и градини, чиято организация била съобразена с концепциите на Браун и Кент за оформяне на ландшафта. За по-добра видимост и по-силно въздействие, обектите били поставяни на малки хълмисти терени. За да се засили ефектът от съзерцанието, понякога теренът налагал създаването на изкуствени неравности. Моравата и водните площи заемали най-ниската част. Гледани от хълма, били значително по-атрактивни и впечатляващи.

Озеленяването на крайбрежната зона превръщало водните ефекти в най-романтичните кътчета в градината. Дърветата и храстите били засявани в група. Така се оформяли сенчестите алеи. Настилката от чакъл била заменена с плочи от естествен камък, които изпъквали на фона на обрамчващата ги тревна фуга.

Неправилните форми изобилствали във всеки елемент – от структурирането на алеите и лехите, до начина на подреждане на архитектурните детайли в ансамбъла.

В сравнение пренаситените, откъм повтарящи се детайли, италиански и френски градини, английската изглежда ненатрапчива и семпла. Нейният чар се крие в премереното използване на форма и цвят, хармониращи с природните дадености на района. Изящество, непринуденост и красота излъчват най-прекрасните градини в Англия – Сисингхърст, Трелисик и Левенс Хол.

Сред най-забележителните градини, представителки на стила е и Английската градина в Мюнхен, която е един от най-старите и най-големи паркове в Европа. Унищожавана от пожари и бомбени атаки, тя е възстановявана многократно и днес е „зелената гордост“ на местните жители.