СТИЛОВЕТЕ В ГРАДИНАТА - Италиански Ренесанс

Богатите аристократи започнали да обграждат дворците си с градини, подобни на елинските. Основният замисъл бил да се създаде място за отмора, усамотение и размисъл. Първите градини, създадени по този еталон включвали тераса, в непосредствена близост до жилищната сграда и отворена към разположената на по-ниско ниво, градина. Цветните ѝ лехи били опасани от сенчеста алея, оформена като окръжност, по която господарят можел да поязди. Така изглеждала римската класическа градина, която запазила вида си до Средновековието и послужила като еталон за създаването на италианските ренесансови градини.

С развитието на междуконтиненталните търговски отношения, в Италия били пренесени екзотични цветя, храсти и дървета. Познанията в областта на ботаниката се задълбочавали и разширявали. Полезните свойства на растенията намирали все по-широко приложение в медицината, което наложило необходимостта от тяхното сертифициране и класифициране.

През 1533 година към Университета в Падуа (Padova) била създадена първата в света Катедра по ботаника, оглавена от професора по медицински растения Франческо Бонафеде (Francesco Bonafede).

Отглеждането и задълбоченото изучаване на растенията било предпоставка за създаването на първата ботаническа градина в Падуа, през 1545 година. В нея били създадени подходящи условия за отглеждането на около 1168 растителни вида.

По време на италианския Ренесанс, аристокрация приемала разкоша и разточителното великолепие за висши добродетели. Създаването на един по-авторитетен и благороден образ в обществото, властните покровители възлагали на утвърдени и уважавани творци - архитекти, поети, художници, историци и хуманисти. Дворците и градинските комплекси към тях придобили нова роля, превръщайки се в ярка демонстрация на великолепие и власт.

Тунелите от зеленина, моравите за забавления, малките и закътани пространства, наследени от класическата римска градина, започнали да отстъпват място на новия стил в паркоустройството.
Той бил подчинен на основните класически принципи за красота и ред.
По подобие на своите предшественици, новите ренесансови градини са вътрешни, но много по-обширни и внушителни.
Изграждали се върху склон, на ниво по-ниско от жилищната сграда, така че да се осигури панорамна гледка към стъпаловидно разположените тераси. Цялостната организация на пространството била структурирана около една централна ос.

Към множеството статуи, пещери, алегории и пресъздадени митологични сцени, бил добавен нов елемент – водата. Използването на водата в паркоустройството, символизирало природната благодат. Чрез сложни хидравлични системи и съоръжения, тя достигала до многобройните фонтани, водоскоци, каскади и водни огледала, които били разполагани като акценти в градината.

Броят на използваните растителни видове бил от особено значение за престижа на благородническата фамилия. Богатото видово разнообразие, включването на екзотични цветя и храсти, засилвали у посетителя внушението за силата, мъдростта и славата, която собствениците на имението притежават.

Така основният замисъл - разходката из градината да подтиква гостите към съзерцание, размисъл и възхищение, бил реализиран.

Един от най-великолепните образци на италианската ренесансова градина е паркът на Вила д'Есте (Villa d'Este) в град Тиволи (на около 30 км от Рим). В него, върху площ от 35 000 м2 са засадени над 30 000 растения. Алеи, с обща дължина 9000 метра, повеждат смаяния посетител към двадесетте тераси, на които са разположени 50 фонтана, 100 басейна, 255 водопада и 250 водни струи. При създаването на водните ефекти е използван принципа на скачените съдове. Зрелищното присъствие на водата е навсякъде: в спокойствието на водните огледала, в бесния грохот на изкуствените водопади и облените с пяна прагове, в успокояващия ромон на Алеята на стоте фонтана, дори в управлението на възпроизвеждащия мелодия, инструмент на фонтана „Орган“.

Дискретните пещери, митологичните сцени и великолепните статуи, напомнящи за славата и величието на Вечния град, въвеждат бавно и постепенно в света на мистиката.
Богатата орнаментика, бароковите вази, маските и египетските обелиски се редуват с герба на фамилията д'Есте и изпълват сложната пространствена конфигурация.
Този пищен парков комплекс е част от Световното културно-историческо наследство, под егидата на ЮНЕСКО.

Друг типичен образец на италианския Ренесанс е градината на Вила Кастело (Villa di Castello) във Флоренция. Чрез фонтана със статуята на Херкулес, разположен на централната алея, се демонстрират контролът върху реда и силната власт, която династията Медичи имат над Флоренция и цялата провинция Тоскана.

Подобно разточително великолепие, обаче, можели да си позволят само най-богатите и влиятелни фамилии от Рим и Флоренция. Цената на огромното предизвикателство, което архитекти като Браманте и Алберти поемали – да създадат нещо неповторимо, романтично и мистично, била изключително висока.

Италианският ренесансов стил в паркоустройството е в основата на френските градини, изграждани по-късно из цяла Европа.