Букетът – история и традиции

В древния свят цветята навлизали все по-широко в живота на знатните и богатите. Римляните наложили традицията гостите, в знак на уважение и признателност, да окачват на врата на най-възрастния от домакините венец и да закичват останалите членове на фамилията с гривни от сплетени цветя. Всички мъже от знатните и уважавани римски фамилии носели на главите си цветни венци.

По площадите на елинските градове се продавали венци, гирлянди и малки букетчета от полски цветя, маслинови цветчета и рози (Rosa). Гърците първи започнали професионално да се занимават с цветни аранжировки. Поради своята насоченост към знатната и богата клиентела, тази професия била считана за изключително престижна. Аранжираните цветя не се поставяли във ваза с вода, за да запазят по-дълго свежестта си, а се приемали за краткотрайни и преходни произведения на изкуството. Тяхната красота изчезвала безвъзвратно след няколко часа. Няколко столетия по-късно в Средновековна Европа били създадени първите прекрасни цветни аранжировки. Поставени в пищни вази, те служели за украса на залите във великолепните дворци на крале и благородници. Цветята заемали все по-значимо място в бита на висшите обществени прослойки. Дори консервативната католическа църква въвела нова символика – бялата роза да се приема като символ на Дева Мария, а червената – на Христос. През Ренесанса влиянието на църквата в обществения живот постепенно намалява и започва бурното развитието на изкуствата, в т.ч. и флористиката. Аранжирането на цветя станало достъпно и за по-низшите слоеве на обществото.

Първият букет, във вида познат днес, бил създаден във Франция по строги правила:
-в композицията се включвали само цветовете – от стръковете задължително били премахвани листата;
-един едър цвят оформял центъра на букета, а в кръг около него се поставяли останалите, различно обагрени цветове от същия вид. Всеки цветови нюанс бил носител на определена символика, а комбинацията от багри била смислово подчинена на повода, по който се поднася букетът: поздравление за някакъв празник, любовно признание, израз на внимание или уважение.
-при аранжировките било забранено използването на жълто обагрени цветя, поради схващането, че всички нюанси на жълтия цвят символизират несигурност и краткотрайност на благопожеланията и чувствата, изразени чрез поднасянето на букета.

В останалите европейски държави, букетите се появяват значително по-късно - през XVI - XVII век. Огромните цветни композиции служели за декорация и ароматизиране на салоните в дворците и разкошните вили на известните аристократични фамилии. Основната им функция била да прогонят зловонието, причинено от липсата на канализация. По тази причина, за аранжировките се използвали цветя с изключително силен аромат. През този период, знатните особи наложили и традицията букети да се поднасят като подарък. Познаването на „езика на цветята“ било оценявано като проява на интелект и висока степен на образованост.

Различните стилове в аранжирането на букети се появяват през втората половина на XIX век. Прекалено скучната формата на стила „Бидермайер“ от плътно подредените цветя с украса от панделки и дантели, не била в състояние да конкурира стиловете „Виктория“ и „Помпадур“, които се отличавали с елегантните си полусферични и плоски форми. Много ценен бил „Макартовият букет“, при който цветята били рехаво подредени върху основа от палмова клонка. Заедно със свежите цветя, аранжировката включвала сухи, боядисани клонки и треви, щраусови и паунови пера.

Опитът в аранжирането на букети бил надграждан с нови идеи, които стимулирали развитието на флористиката. Към утвърдените правила се добавяли нови, отговарящи на по-високите естетически критерии. Като основно се наложило правилото за хармонията между багрите, т.е. композицията да включва цветя, обагрени в нюанси, които си подхождат (син и жълт, оранжев и виолетов и др.). При съчетаване на повече багри, композицията включва и бели цветове. Освен това, елементите в аранжировката трябва да имат различна височина, чрез което се създава възможност за индивидуална визуализация на всеки от тях. Така композицията става по-елегантна и ефирна. За ефектните аранжировки са достатъчни един или няколко вида рязан цвят, зеленина и аксесоари. За да се омекоти и внесе повече нежност в композиция с преобладаващи едри цветове като лилиум (Lilium), рози (Rosa) се добавят клончета с дребни и нежни цветчета, например гипсофила (Gypsophila) или фрезия (Freesia).

По отношение на формата разнообразието е огромно: пирамидални, сферични, факли, асиметрични, наподобяващи предмети или животни. Формата и стилът са в тясна зависимост от фантазията и уменията на флориста.

Повишената екологична култура и взискателност на потребителите насочват специалистите към включването на рафия, палмова кора и други естествени аксесоари в аранжировките. Нараства търсенето на еко-букети, при които аранжираните цветя се увиват в хартия с натурален цвят и въпреки семплата си визия излъчват непринуденост и чар.

В последните години нараства търсенето на бутикови букети. Те се отличават с елегантна си форма и умелото съчетаните на нестандартни материали и растителност. При тях са избегнати баналните цветни комбинации, а съчетаването на несъвместими форми граничи с фантастиката. Всеки букет е изящен по своему и неповторим. Заедно с цветята и аксесоарите, в него е вплетена и част от душата на флориста. Тези уникални творения са подходящи за значимите празници от живота на хората: годишнина от някакво събитие, юбилей, рожден ден, годеж или сватба.

Всеки букет разказва своя история и чрез „езика на цветята” изразява нашето отношение към най-близките и скъпи хора.