Зодиакалната градина - зодия ВОДОЛЕЙ (Aquarius ♒)

Маранта (Maranta Leuconeura) – стелещо се растение, пренесено от тропическите гори на Амазония. Особения си чар дължи на листата – светлозелени, изпъстрени с маслено зелени петна и контрастна, обагрена в червено невратура. Дребните бели или лилави цветове се появяват през лятото, но нямат естетическа стойност. У нас се отглежда като стайно растение и е изключително елегантна, когато се увие около подпора. За поддържане на високата ѝ декоративност са необходими умерени температури 20-23ºС, а през периода на покой (ноември – февруари) не по-ниски от 18ºС. Предпочита разсеяна светлина. При по-интензивно осветяване листата губят ефектните си багри и се обезцветяват. Растението е силно чувствително към влагата. През активния вегетационен сезон почвата не бива да засъхва. Навитите на тръбичка листа подсказват, че почвена влага е недостатъчна. През зимата поливките са редки и оскъдни. Сухият въздух силно уврежда листата – върховете им съхнат, петурата придобива кафяв цвят и растението не нараства. Недостатъчната въздушна влажност се компенсира чрез редовно оросяване на листата. Подходяща за развитието ѝ е почвена смеска, състояща се от равни части листовка, чимовка, угнил оборски тор и промит речен пясък. Възможностите за размножаване са две: чрез разделяне на коренището или вкореняване на стъблени резници. Растението разсейва негативната енергия и намалява агресията. Подходящо е за нерешителни и неконтактни хора.

Пахиподиум (Pachypodium Lamerei) – сукулентно растение, чието местообитание е Мадагаскар. Познато е под наименованието „Мадагаскарска палма”. Дългото месесто стъбло е покрито с бодли, а на върха му е разположена корона от дълги и тесни листа с наситен зелен цвят. Сокът, който изпускат бодлите е силно токсичен. Ако се създадат оптимални условия за развитие, растението образува и странични стъбла със същата структура. От пролетта до есента подходящите температури са в диапазона 20-2ºС, а през зимата 15-18ºС. Светлината трябва да е интензивна. Растението се развива перфектно под преките слънчеви лъчи. Полива се редовно, но между две поливки почвата се оставя да засъхне. Окапването на всички листа показва, че е започнал периодът на покой и поливането трябва да се преустанови до появата на новите листа. Саксията се премества на хладно за 2-3 месеца. Подходяща за развитието на пахиподиума е почвената смес от компост и едрозърнест пясък. През активния сезон се подхранва два пъти месечно. Растението притежава способността да зарежда атмосферата с позитивна енергия, да пробужда доброто и нежността у хората. Присъствието му намалява стреса и напрежението.

Строманте (Stromanthe) – листно-декоративно растение с изпъстрени в бяло, зелено и червено листа, разположени върху дълги дръжки. Отглеждано при подходящи условия, развива обемна и гъста корона, в която листата му изглеждат безразборно преплетени. През деня листата са хоризонтални и „разперени”, а привечер се изправят и обвиват короната. Цъфти с изящни алени цветове. Растението е топлолюбиво и се развива отлично при температури над 18ºС, но не повече от 27-28ºС. Развива перфектна визия при много добра осветеност, но без пряка слънчева светлина. Избледняването на листата е признак, че растението е изложено на прекалено интензивна светлина. Полива се с мека вода, като се следи състоянието на почвата – тя не бива нито да засъхва, нито да се преовлажнява. Листата трябва да се оросяват редовно. Почвената смес се състои от равни части листовка, чимовка, угнил оборски тор и промит речен пясък. В активния вегетационен период се подхранва на 15 дни с универсален тор за листно-декоративни видове. Размножава се чрез разделяне на растението при пресаждането. Освен декоративен ефект, цветето притежава способността да ободрява и зарежда с положителна енергия хората наоколо. Действа тонизиращо и помага за преодоляването на проблеми като преумора и отпадналост.

Rochea (Рохея) – родината на това ефектно растение е Мексико. То има късо стъбло, от което израстват блестящите му сочни, зелено-жълти листа, чиято обратна страна е с пурпурно оцветяване. Визията му наподобява тази на драцената, но е доста по-капризно от нея. Отглежда се при температури не по-ниски от 15ºС. Изисква висока влажност и защита от въздушните течения. Въпреки, че се развива най-добре на силно осветени места, не понася пряката слънчева светлина. При поливките се използва мека вода със стайна температура. През зимата не се полива, а веднъж-два пъти в месеца леко се навлажнява почвената повърхност. Листата изискват редовно оросяване, за да не изгубят перфектните си багри. Предпочита градинска почва и се засажда в по-обемни, но плитки съдове. Подхранва се през периода на растеж. Размножава се чрез връхни резници или издънки, които се вкореняват при температура 24-25ºС. Растението стимулира съзидателните сили у хората и ги предразполага да изразяват истинските си чувства и емоции.