Зодиакалната градина - зодия СКОРПИОН (Scorpio ♏)

Растенията, които споделят жизненото пространство на скорпиона трябва да са с меки и нежни цветове.

Тамарикс (Tamarix) – нежен, ефирен храст с дребни пурпурно-розови цветчета, събрани в класовидни съцветия. Появяват се през май. Листата са люспести, леко полегнали към клонките и гъстото разклонено стъбло. Предпочита леките песъчливи почви, яркото слънчево греене и издържа на засушаване. Използва се за укрепване на ерозирали песъчливи терени. Присъствието му в градината потиска обидчивостта и злопаметността, характерни за Скорпиона. Засаден до оградата, храстът предпазва от завистливите съседски погледи.

Исусов венец (Euphorbia Milii) – трънест храст с дребни цветове, вариращи от жълто-оранжево до различни нюанси на червеното, принадлежащ към семейство Млечкови. Наранените стъбла изпускат токсичен бял сок, който предизвиква кожни раздразнения. Невзискателният вид цъфти и при най-неблагоприятните условия. При интензивна слънчева светлина, храстът достига височина до 1 метър. Стъблата са покрити с тръни. Листенцата са дребни и нежни. Почти през цялата година е покрит с кичури от оранжево-червени прицветници, с разположени в средата миниатюрни и невзрачни цветове. Сухият въздух в помещенията не им пречи. Изисква леки почви и умерена влага, дори през летните жеги. Смяната на изложението води до окапване на листата. Размножава се през пролетта с резници, вкоренени във влажен пясък. Помага при ставни и мускулни болки, както и на хора с притеснения, чувстващи се ограничени в професионалната си среда.

Обикновен тис (Taxus baccata) – двудомно дърво с тесни линейно лацентни листа. Височината му варира между 2 и 27 метра. В млада възраст короната е конусовидна с дълги клони, покрити с тънка и гладка червено-кафява кора. При възрастните растения короната е плътна и куполовидна, а кората се напуква „на плочки“. Листата се линейни, с дължина 2-3 см, меки, последователно разположени и заострени. Горната им повърхност е обагрена в тъмнозелено, а обратната е матова. Женските реси се образуват през пролетта, а мъжките през есента. В основата на обвитата в зелени листи, семепъпка, се образува израстък- арилус, който при узряването на семето придобива ярка червена окраска. Всички вегетативни части, без арилуса, са силно отровни. За растението са характерни бавното нарастване и дългият живот (до 4000 години). Вирее върху силикатни и варовити почви, нуждае се от висока влажност. Понася температури до -25º С. Размножава се чрез стъблени резници. Използва се за живи стени и топиарии, тъй като много добре понася подрязването. Има способността да подсили амбициите и мечтите на скорпиона и му помага в преодоляването на проблеми като раздвояването и нерешителността. Облекчава състояния на стрес и нервно напрежение.

Олеандър (Nerium Oleander) – прекрасният вечнозелен храст омагьосва с кичурите ароматни цветове, разположени по върховете на стръковете. Листата са дълги, кожести, тъмнозелени и съдържат отровни сокове. Съществуват хибриди с изпъстрени в жълто и зелено листа. Разположени са противоположно и по двойки. Короната на храста се образува от 10-12 стъбла, които нарастват много бързо и имат характерно разклоняване в горната си половина. Цветовете, обагрени в бяло, кремаво, розово и червено, могат да бъдат прости или кичести. От пролетта до средата на есента, растението е покрито с цвят. Подрязването на клонките цъфтеж, осигурява по-добра визия на короната. Тежките и богати почви са най-подходящи за развитието му. Почвената смеска се състои от 4 части чимовка, 2 части листовка и по 1 част пясък и градинска почва. Растението трябва да получава голяма количество вода. Подхранва се веднъж месечно с универсален течен тор за цъфтящи видове. Размножава се чрез стъблени резници. Помага при зависимости като тютюнопушене, алкохолизъм и наркомания. Отнема стреса и напрежението.

Гинура (Gynura Aurantiaca) – стъблата и тъмно зелените листата на екзотичното растение са покрити с лилави къси власинки. В естествената си среда (о. Ява), е с височина до 1 метър, която трудно може да бъде достигната при условията на отглеждане у нас. Цветовете са жълти, невзрачни и с неприятен аромат. По тази причина е добре пъпките да се отстраняват преди цъфтежа. За да се оформи гъста корона, която да подчертава декоративността, връхчетата на клонките се трябва да се подрязват редовно. Цветето обича свеж въздух, ярка светлина и повишена почвена влага през лятото, а през зимата - леко засушаване. При засенчване листата губят ефектната си лилава окраска, а попадането на вода върху петурата ги уврежда необратимо. Подхранва се два пъти месечно с минерални торове. Размножава се чрез връхни и стъблени резници. Красивата гинура прочиства атмосферата от скритото напрежение и мнителността. Тя е подходящ подарък за хора, които не се придържат към добрия тон и обичат да сплетничат.

Непентес (Nepenthes Mirabilis) – насекомоядно катерливо растение, чиито видоизменени листа приличат на канички. Яркият им цвят им привлича насекомите. Попаднали в този капан се удавят в пепсиновия разтвор, който изпълва каничката, а храносмилателните сокове на растението разграждат телата им. За растението са необходими: температура 20ºС, много светлина (без пряка слънчева) и висока въздушна влажност. Полива се с филтрирана вода, като количеството на подаваната влага е по-голямо през топлите месеци. Влажността се постига с оросяване на лианата. Развива се върху субстрат за орхидеи. Наторява се само, когато не хваща насекоми. Според запознати, непентесът поема негативизма на дестабилизиращата среда и ускорява възстановяването след тежки депресивни състояния.