СТИЛОВЕТЕ В ГРАДИНАТА - Китайска градина

Всички елементи в градината били позиционирани по законите на Фън-шуй и митовете за дълголетие. За да се превърне градината в пространство, изпълнено с хармония, мъжкото и женското начало били представени и балансирани чрез различни контрасти: използвали се малки и големи елементи, светлини и сенки, гладки и грапави повърхности. Ин и Ян едновременно се противопоставяли и допълвали. За пръв път оформянето на градината било базирано на познанията по ботаника, хидравлика, история, литература и архитектура. Задачата по изграждането ѝ била комплексна и доста сложна. По тази причина, реализирането на един съвършен проект доказвало високата степен на образованост, творческите способности и интелекта на своя създател.

Камъкът и водата били основните елементи в китайската градина. Специалния подбор на камъни с причудливи форми, считани за израз на космическа жизнена сила, били поставяни на пиедестал, за да са видими от всички страни. Камъкът участвал и в миниатюрните пейзажи, представляващи метафора на живота.

Водата била възприемана като огледало на света и символ на енергията Ци. Водните площи задължително имали заоблени форми, а водата протичала бавно – така Ци се задържала по-дълго. Обграденото от бамбук, езеро с малък остров, било центърът на градината. Допълнителна романтична нотка добавяли декоративните риби и извитите или зигзагообразни каменни мостчета и стъпки. Смислово, езерната вода отразявала промените в битието, а спускащите се бързи потоци били израз на мимолетното и безвъзвратно изгубеното.

Според китайците, ветровете прогонвали Ци и не позволявали нейното натрупване при терени с липса на растителност и проектирали градини с богати и разнообразни видове. Използвали се дървета и храсти с висока декоративност, изпълнени със символика и излъчващи собствена енергия. Най-подходящите видове според Фън-шуй били многогодишни, цъфтящи всяка година и много добре облистени. Задължително присъствие имали борът, символ на сила и благородство, бамбукът, кленът, тополата, банановото дърво, китайската хвойна, зимната череша и „дърветата на щастието“ - плачещи върби, сливи и праскови. Често присъствие в градината имала малката плантация от плодни дръвчета. Поради огромното значение, което отдавали на формата, короните на дърветата се моделирали в криво или нискорастящи, като по изключение се допускали и подрязаните форми.

Специално място отделяли на божура – императорското цвете, приемано за „цар на цветята“. Пасивното начало Ин било представено от хризантеми, хортензии, рози, зюмбюли, нарциси, орхидеи и лотоси. Цветята се засаждали в ниски и високи лехи, които най-често се преплитали около водните площи, като се допускало и засаждане в саксии и контейнери. Позицията на цветята се подбирала от гледна точка на правилното им развитие. Често използван елемент били алеите, засадени с уханни билки. При този стил липсвали свободните тревни площи.

Цветовете на растителността не били толкова разнообразни и пищни, а повтаряли сдържаността на пейзажа. Красотата се криела във формите на елементите и играта на сенки. Подборът на растения отразявал едно чисто човешко възприемане на природата, а не властването над нея. „Простота и хармония“ - това бил основният девиз при изграждането на китайската градина.

За символ на безсмъртието се приемал павилионът, изграден в езерото, заедно с моста, който го свързвал с градината. В градината се изграждали стени, използвани като фон, на който през деня изпъквала красотата на растенията, а нощем луната и вятъра проектирали сенките на отделните елементи. Арките и решетъчно орнаментираните прозорци, променяли гледката при всеки повей на вятъра. Главният портал бил покриван с калиграфски изписани стихове. Архитектурните елементи, характерни за този стил били площадките за съзерцание, колибите за медитация, беседките и павилионите. Организацията на пространството не позволявала градината да бъде обхваната изцяло от погледа на посетителя, независимо от позицията му. Близките и далечни планове били поставяни в една плоскост, така че гледките да се разкриват една след друга, следвайки пътечките, преплетени със скрити проходи, мостчета и галерии.

За да се пресъздаде характерният китайски пейзаж, с естествени материали били издигани хълмове, планини и скали. Езерата имали неправилна форма, потоците лъкатушели – както в природата. Създаването на естетичната пейзажна картина било подчинено на философията, подтикваща към здравословен начин на живот сред природата.

Тези градини били характерни за високо образованите и богати прослойки на обществото. Обикновените хора можели да си позволят по-скромна градина с кладенец или глинен басейн с рибки, арки и решетъчни прозорци.

Китайската градина отстъпвала по пищност на европейските дворцови паркове, но била по-функционална. Освен място за отмора и увеселения, тя се използвала като кът за медитация или творчески занимания. Нейното културно и социално значение е отразено в китайската литература.

Едни от най-красивите китайски градини, запазени до днес, се намират в Цюрих и Ванкувър.