Зодиакалната градина - зодия ВЕЗНИ (Libra ♎)

Астра (Callistephus) – известна и под наименованието "богородичка", едногодишно градинско цвете с дълбоко нарязани мъхести листа. Стръковете са разклонени и според сорта,височината им варира между 15см и 100 см. Цветовете наподобяват тези,на маргаритките или хризантемите и могат да бъдат прости, полукичести и силнокичести, с окраска от бяло до черно – във всички възможни нюанси. Появяват се през лятото и освежават с присъствието си градината до късна есен. Богат цъфтеж дават при отглеждане върху богати, глинесто-песъчливи почви и интевзивна слънчева светлина. Поливките са умерени и чести. Подхранват се на 15 дни през периода на цъфтеж. Размножава се чрез семена, които се засяват през март-април. Поради силната им чувствителност към гъбични заболявания, не се засаждат на едно и също място. Растението провокира проявата на нежност и загриженост към околните и повлиява заболявания на костната система. Bезните, които го засяват в градините си, нямат проблем с взаимоотношенията и бизеспартньорствата.

Хризантема (Chrysantemum) – кралицата на есента е олицетворение на равновесието. Отглеждана е в Китай преди две хилядолетия. Селектирани са множество сортове с различна височина, структрура и обагряне на цветовете: прости, едри, кичести, игловидни, помпони, обагрени в различни цветови нюанси на бялото, жълтото, оранжа, зеленото, червеното, виолетовото и цикламата. По-голямата част от сортовете са студоустойчиви. Растението изисква няколко часа дневно пряко слънчева светлина. Предпочита добре дренирани и богати на хумус, почви. Подхранва се ежеседмично с комплексен тор за цъфтящи растения. Храстчетата могат да се оформят по различен начин: като плътна туфа, чрез често пензиране на връхчетата. За придаване на щамбова форма, се изчаква стъблото да достигне желаната височина, при непрекъснато премахване на разклоненията на стъблото. Короната се оформя като топка. За формиране и правилно развитие на цветните пъпки, прецъфтелите цветове се отрязват до основата на дръжката. Размножават се чрез разделяне на коренището. Растението притежава способността да внушава спокойствие и увереност. Неутрализира стреса, колебанията и междуличностните конфликти. Влияе благотворно върху сърдечно-съдовата и нервната система.

Пасифлора (Passiflora) – Растението е открито в Бразилия от йезуитски монаси, които правят следното религиозно тълкуване на всяка една структурна част от него: десетте венчелистчета символизират десетте апостоли, свидетели на разпятието но Исус, тъмно обагрените лъчи в центъра са трънения венец, тичинките са раните, ръцете на преследвачите и камшиците са съответно петделните листа и стръковете. Цветето изисква пряка слънчева светлина със засенчване в летните обедни часове. През лятото поливките са обилни и чести, през зимата – редки и оскъдни. От началото на юни до края на август листата се оросяват. Подходяща е почвена смеска от чимовка, угнил оборски тор и пясък. През периодите на активна вегетация се подхранва ежеседмично. В ранна пролет се пресажда в по-голям съд. Цветовете му внасят усещането за уравновесеност и спокойствие.

Ахименес (Ashimenes) – ахименесът е предпочитано цвете за градината и балкона. Има тъмнозелени,мъхести листа и пълзящи стъбла. Цветовете са дребни, тръбести и краткотрайни. Обагрени са в бяло, жълто, синьо, лилаво и розово. След цъфтежа, надземната част изсъхва, а коренището се запазва до следващата пролет. Ахименесът е подходящ за висящи кошници, особено ако короната е сгъстена чрез пензиране. Непретенциозното растение разгръща цялата си декоративност при непряка слънчева светлина или полусянка, особено ако почвата се поддържа постоянно влажна. През есента се подготвя за периода на покой и поливките са по-умерени. Почвената смеска включва листовка, пясък и торф. Подхранва се през пролетта и лятото с универсални торове за цъфтящи растения. Размножава се през пролетта чрез разделяне на коренището. Нежното присъствие на ахименеса кара везните да разгърнат личните си качества, поддържа любознателността им и помага да се превърнат в магнетични личности.

Пентас (Pentas) – ниско храстче, произлизащо от тропичните ширини на Африка, което изисква непрекъснато кастрене, за да придобие по-плътна корона. Обикновено се поддържа до височина 50 см. Има големи, издължени и мъхести листа. Цветовете са събрани в гроздовидни съцветия и се появяват през есента, а при условия, близки до естествената му среда
цъфти и целогодишно. В зависимост от сорта, окраската им варира от бяло до вишнево червено. Подходящи за развитието му са пряката слънчева светлина с леко засенчване в обедните часове, а през зимата се поставя на
южен или югозападен прозорец. Температурата не бива да пада под 15ºС . Изисква богата хумусна почва и пресаждане всяка пролет.За по-едри и дълготрайни цветове се подхранва ежеседмично. Размножава се чрез стъблени резници. Растението стимулира развитието на творческите заложби, дава увереност в собствените способности и повишава жизнената активност.

Якобиния (Jacobinia) – наричат я още „царска корона“. Красиво и нежно стайно растение, което може да израсте до 1,5 м във височина. Листата са тъмнозелени, леко надиплени и едри. Яркорозовият, едър цвят наподобява снопче от пера. Създадени са хибриди с червени, тръбни и „увиснали“ цветчета. Температурата е от особено значение при отглеждането ѝ – не бива да пада под 20º С. Изложението може да бъде светло или полусенчесто, като наличието на свеж въздух е задължително. Почвеният субстрат съдържа градинска почва, листовка ,угнил оборски тор и малко пясък. Количеството на подаваната влага зависи от температурата на въздуха, т.е. през лятото се полива обилно, а през останалите месеци – по-умерено. Засушаването на почвата прави растението по-неустойчиво срещу вредители. Наторява се през 14-15 дни. Размножава се чрез зелени стъблени резници. Якобинията има способността да зарежда с позитивизъм и настроение. Растението се справя успешно с умственото натоварване и главоболието.

Подвластните на Венера Везни предпочитат хармонията, поезията и багрите. Артистичната им душевност би се разкрила в обкръжението на подходящите растения.