Зодиакалната градина - зодия ДЕВА (Virgo ♍)

Дифенбахия (Dieffenbachia) – заради лесното си отглеждане е предпочитана за озеленяване на дома и офиса. Стъблото е здраво и изправено. Листата са широки, овални, прости и последователно разположени. Обагрени са в светлозелено с бели или жълтеникави петна. При някои възрастни екземпляри долните листа изсъхват, стъблото се оголва и растението придобива силуета на палма. Отглежда се при постоянна температура в диапазона 18-20º С и не понася резките температурни амплитуди. Слънчевите изложения са предпочитани от дифенбахията, особено през зимата. Листата се нуждаят от оросяване с мека вода. Почвената смеска се състои от чимовка, листовка, торф и пясък в съотношение 4:1:1:1. Поради буйния си растеж, се пресява всяка пролет. От март до ноември се полива обилно и редовно с мека вода. През зимата напояването е по-умерено. Цветето се подхранва само през пролетта и лятото с универсален течен тор. Размножава се чрез резници с един-два възела, които след подсушаване, се вкореняват във влажен пясък. Растението влияе върху цялото здравословно състояние, стимулира организираността и зарежда с енергия.

Сциндапсус (Scindapsus) – разпространено стайно растение, което се среща и под наименованията Потос (Pothos) и Епипремнум (Еpipremnum). Лиана с въздушни корени, които попадайки в почвата, функционират като обикновени. Яйцевидните му листа са изпъстрени със златистожълти петна. Има сортове с едноцветни жълти или бели листа, но съществуват и вариететни екземляри с трицветно обагряне – светло и тъмнозелена петура с жълти и кремави петна. Добрата декоративност изисква температурата не по-ниска от 12º С. Предпочита интензивно осветяване, без пряка слънчева светлина. Полива се обилно през пролетта, лятото и есента. През зимата поливките са по-умерени и редки. Почвеният субстрат трябва да е с добър дренаж и се състои от чимовка, листовка, торф и пясък в съотношение 2:2:1:1. Размножава се с връхни и стъблени резници, които се вкореняват в смес от равни части торф и пясък. Цветето стимулира творческите наклонности и въздейства върху обмяната на веществата.

Алоказия (Alocasia Lowii) – атрактивно тропическо растение с тъмнозелени листа и изпъкнали бели жилки. Съчетава се много добре с други декоративни видове като кротон, юка, бегония, драцена. Претенциозно цвете, което се отглежда доста трудно в домашни условия. Най-добрите условия, при които развива великолепната си декоративност са: постоянна температура 18-22º С, висока въздушна влажност, ежедневно оросяване на листата, редуцирана светлина, свежа хранителна почва, подхранване на 15 дни с тор за листнодекоративни видове. Размножава се с коренови издънки, които се отделят при пресаждането в ранна пролет. Влияе благотворно на хората с консервативни възгледи.

Дизиготека (Dizygotheca elegantissima) – красив и често отглеждан вид, характеризиращ се с елегантно централно стъбло, леко разклонено и облистено с тясно ланцентни, назъбени листа с червеникава средна жилка. Вирее добре на източен или западен прозорец. Непряката слънчева светлина не бива да е прекалено интензивна. Температурата трябва да е в диапазона 16-25º С. Почвената смес се състои от листовка, чимовка, торф и пясък. Почвената влажност се контролира стриктно, тъй като засъхването и преовлажняването на почвата водят до окапване на листата. Подхранва се на 15 дни през пролетно-летния сезон. Размножава се чрез стъблени резници. Има успокояващ ефект и създава емоционален баланс.

Венерини коси (Adiantum Raddianum) – папрат с пълзящи стъбла, от които излизат красиви перести листа с черни дръжки. Надземните части на цветето са покрити с восъчен налеп. Отглежда се лесно, но изисква относително постоянни условия на отглеждане. Вирее добре при северни или източни изложения. През летния сезон температурата не бива да превишава 25ºС, а през зимата не бива да пада под 10º С. Високата въздушна влажност се поддържа с редовно оросяване на листата и поставяне на саксията върху слой от мокри камъчета. Почвената смеска е лека, хранителна и включва градинска почва, пясък и торф. Пресажда се през април и май. Растението стимулира изследователския дух и е подходящо за хора с интелектуални занимания.

Чемшир (Buxus) – вечнозелено растение. В постоянните си местообитания чемширът има дървовидна форма. При нашите условия се среща под формата на храст, който понася много добре резитба и се използва за живи плетове и топиарии. Листата са тъмнозелени, срещуположни, с елипсовидни и формират плътна корона. Цветовете са дребни, събрани в съцветия, разположени пазвено на листата. Появяват се изключително рядко. Растението е непретенциозно по отношение на осветеност, температури и поливки, но предпочита леки и богати на хранителни вещества, почви.

Някои от посочените видове са непретенциозни, други прекалено капризни, но родените под знака Дева, благодарение на своята аналитичност и организираност, биха съумели да отгледат всяко от изброените цветя. В тяхното обкръжение, земните Деви биха разгърнали широко творческите си способности.