Растения с вечерен аромат

Любопитен е фактът, че отделните растения излъчват по-интензивен аромат в определени часови зони от денонощието. В ранна утрин е най-силен ароматът на маслодайните и жълтите рози, в предиобедните часове – на билките и подправките (лавандула, лайка, тинтява). По обяд най-осезаемо се усеща аромата на мушкатото, а в ранния следобед – на еньовчето, летния шибой, карамфила и игликата. Привечер с най-голяма сила се разнася уханието на лоницерата, матиолата и вечерницата, а до изгрев слънце царуват жасмина и вечерната иглика.

Какво е характерно за видовете с вечерен аромат?

Жасмин (Jasminum) — декоративен храст, отглеждан заради аромата на цветовете му, които в миналото се приемали като привилегия и кралски символ. За негова родина се счита древна Персия. Расте в най-южните части на Европа, тропичните и субтропични области на Австралия, Океания и Азия. Познати са над 200 сорта – вечнозелени, листопадни, храстовидни и лиани. Цветовете са прости, тройни или перести. Обагрени са в бяло, жълто, кремаво, розово или червеникаво. Предпочита слънчеви изложения и богатите дренирани почви. Етеричното масло, добивано от събраните нощем цветове (когато ароматът е най-силен) е едно от най-скъпите. От 1 тон ръчно набрани цветчета се получава 1 литър етерично масло. Освен в продукти на парфюмерийната и козметичната промишленост, то влиза в състава на редица лекарствени препарати, укрепващи имунната система.

Лоницера (Lonicera) — позната и под наименованието орлови нокти. Лиана с кафяво и кухо стъбло. Има овални листа и тръбести, ароматни, бледожълти, бели, червени или лилави цветове. От края на пролетта до късна есен храстът е отрупан с цвят. Обича слънчевите изложения, но понася много добре полусянка. Изглежда изключително ефектно, когато "пълзи" по опорна конструкция. Обича плодородни почви и редовно поливане. Стъблата са много нежни, което налага в късна есен да се снемат от конструкцията и да се покрият с листа и клонки, за да презимуват без опасност от измръзване. Размножава се чрез вкоренени резници или със семена. Използва се за вертикално озеленяване. Ако развитието на храста не се контролира, може да завземе големи градински площи.

Вечерница (Hesperis matronalis) — растението е известно и под наименованието нощна красавица. Многогодишно цвете с лилави цветове, събрани в четковидни съцветия. Предпочита рохките почви, слънчеви или полусенчести изложения. Използва се за рязан цвят и за оформянето на бордюри. Размножава се със семена, от които се произвежда разсад. В градината се засажда през май. В началото на есента изисква пресаждане на ново място.

Матиола (Matthiola) — нарачана още нощна теменуга, заради медения аромат, който е силен през цялата нощ, е всъщност ... сорт шибой. Едногодишното растение има ароматни цветове, обагрени от бледо розово до наситено лилаво. Достига височина до 50 см. Засажда се на слънчеви места, върху подхранени и дренирани леки почви. Не понася преовлажняване. Размножава се чрез семена, от които се отглежда разсад. В градината се засажда в края на май. Подходяща е и за озеленяване на балкони, тъй като се развива много добре в саксии и контейнери.

Вечерна иглика (Oenothera bienis) — има разклонено стъбло, достигащо височина 40-50см. Издължените наситено зелени листа с назъбена периферия са последователно разположени. Жълтите цветове се появяват от юни до октомври, разтварят се само през нощта и леко фосфоресцират в тъмнината. Оттам идва и наименоването на цветето. Индианците използвали корените ѝ за храна, а с листата лекували контузии, натъртвания, болки в стомаха и екземи. Когато ловували, натривали мокасините си с листата на растението, за да не могат дивите животни да усетят телесната им миризма. Подходящи за развитието ѝ са слънчевите открити места и песъчливите почви. Маслото от вечерна иглика влиза в състава на фармацевтични продукти за лечение на усложнения след инфаркт и инсулт, хормонални проблеми и увреждане на зрението.

Алисум (Alyssum) — многогодишно почвопокривно цвете, наричано още игловръх. Стъблото е нежно и силно разклонено, с максимална височина 20см. Има тесни ланцентни листа и бели нежни цветчета, които покриват цялата туфа от май до късните есенни слани, а нощем излъчват нежен меден аромат. Предпочита леки и богати на хранителни вещества почви, с добър дренаж. Не понася задържането на влага. Размножава се чрез семена, които се засаждат в началото на април. Подходящ е за контейнерно отглеждане. При групово засаждане се съчетава с нискорастящи цветя.

Ароматен тютюн (Nicotiana alata) — наричан още нощен огън. Цветето е едногодишно и запазва декоративността си до настъпването на отрицателните температури. Има разклонено стъбло, високо 40-100 см. Цветовете са фуниевидни, напомнящи тези на грамофончето. Отворени са през светлата част от денонощието, а вечер излъчват нежен аромат. Цъфтежът продължава от юли до октомври. Развива се върху плодородна, лека и влажна почва. Поливките са редовни и обилни. Понася много добре слънчеви и полусенчести изложения. Размножава се чрез семена, които се засяват през февруари-март, без да се покриват с почва. Покълват за около 15 дни. Разсадът се пикира. Засаждането му в градината става не по-рано от края на май, началото на юни. Подходящ е за засаждане в цветни лехи и озеленяване на балкони.

Нежният аромат на растенията придава романтична нотка на вечерите в градината.