24 май - празникът на славянската писменост

До наши дни достигат съвсем оскъдни данни за жизнения им път. Известно е, че Методий е роден през 810г., а Кирил – през 827г. в Солун в семейството на високопоставения военен управител Лъв и съпругата му Мария. Поради ранната смърт на бащата, грижите по отглеждането им поема неговия брат Теоктисто, който по това време е заемал висш държавен пост във Византийската империя. Ученолюбивите Кирил и Методий получават добро образование и са сред най-уважаваните и знатни личности във Византия. Кирил преподава в престижната за времето си учебни заведения – Магнаурската школа, а Методий става игумен на манастира Полихрон. У нас братята от Солун са въздигнати като равноапостоли още през 886 г., когато в пределите на Първото българско царство идват техните ученици Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Цар Борис I ги посреща радушно и подкрепя благородното им начинание. Поставят се основите на Охридската и Преславската книжовни школи. Предполага се, че в първите години на IX век в Преславската книжовна школа е създадена кирилицата – нова азбука, в която включва 24 букви, взаимствани от гръцката азбука, към които са добавени няколко графични знака, обозначаващи звуци, близки до старобългарския книжовен език. Няколко века двете азбуки се използвали паралелно, като на глаголицата се превеждали църковните книги, а на кирилицата – светските. Просветната и книжовна дейност на учениците на солунските братя превърнали българското царство в най-големия център на славянското просвещение. Методий си отива от този свят на 6 април 885 г., а Кирил умира на 14 февруари 896 г. в Рим. В наши дни много туристи посещавайки църквата „Св.Климент” в италианската столица се покланят пред тленните останки на създателя на славянската азбука.

Великото им дело се чества от XII век на 11 май (по Юлианския календар). В тежките години на робството празникът е позабравен, но по данни от арменска летопис, гагаузите в Шумен възобновяват честването деня на славянските просветители на 22 май 1813 година. Датата не е избрана случайно – според църковния литургичен календар, действащ по времето на Османската империя, това е денят на св.св.Кирил и Методий. На 11 май 1851 година в епархийското училище „Св.св.Кирил и Методий” в Пловдив се почитат двамата братя. Инициативата е дадена от Найден Геров и подета от авторитетни българи, чиито слова за живота и делото на великите просветители събужда националното самосъзнание и националната идентичност на българите през Възраждането. То е важен стимул в борбата за църковна независимост, водена срещу Вселенската патриаршия. По предложение на Йоаким Груев от 1856 година просветното дело на Кирил и Методий се чества всяка година в българските училища. След Освобождението през 1878 г. празникът в крехката държава е израз на преклонението на българите пред образованието и народните културни традиции. В Одринска Тракия и Македония, които по същото време, макар и поробени, са под юрисдикцията на Българската екзархия, честванията остават израз на протест срещу асимилационната политика на Турция, Сърбия и гръцкото духовенство.

Значението на просветата и културата за оцеляването на българския народ през вековете на робство и подтисничество е огромно, но най-точно е дефинирано от акад.Дмитрий Лихачов: „В епохата на османското владичество българската държава изчезва от политическата карта на Европа, но остава „Държавата на духа”. Именно искрицата духовност е съхранила нацията ни в тежките и размирни времена.

Българинът винаги се е стремил да даде на децата си добро образование и да възпита у тях новаторски дух. Резултатите не закъсняват. България дава на света млечно-киселата бактерия, открита през 1905 година от Д-р Стамен Григоров. Акад. Георги Наджаков е откривател на фотоелектретното състояние на веществата (1937г.), на което е базирано функционирането на съвременните фотокопирни машини. Две години, по-късно - през ноември 1939 Джон Винсент Атанасов демонстрира първия прототип на компютъра. Българският изобретател Петър Петров създава първия безжичен сърдечен монитор и прототип на електронния ръчен часовник. Научен екип с ръководител проф.Димитър Съселов открива планета намираща се на 5000 светлинни години от Слънцето. В областта на фармакологията, българският продукт „Нивалин”, предназначен за лечение на полиомиелит, церебрална парализа, заболявания на централната и периферната нервна система печели безапелационно признанието на световната здравна общност. Споменатото до тук съвсем не изчерпва приносът на българите в областта на науката и технологиите. Многобройни са изявите и на българските творци – музиканти, художници, оперни изпълнители, балетмайстори и писатели. Какво по-голямо признание за българския фолклор има от това песента „Излел е Делю хайдутин” да лети в Космоса заедно с творбите на Бетховен, Бах, Моцарт и Стравински.

Отново е 24 май и отново звучи „Върви, народе възродени!”. Изпълнени сме с гордост от приноса на страната ни към световната наука и културно наследство. И на този най-български празник е редно да поздравим талантливите деца, които при всяко свое участие печелят престижни международни награди на олимпиадите по физика, математика, химия и информатика. На тях принадлежи бъдещето! Нека им пожелаем достигането на нови върхове в науката, технологиите и изкуствата, за да имаме нови поводи за гордост!