8 март – какво празнуваме всъщност..?

Работещите жени, дръзнали да се изправят срещу неравностойното си положение на трудовия пазар са разпръснати от полицията, но това не намалило амбициите им и две години по-късно, заедно работничките от шивашките предприятия, те създават своя първи професионален синдикат. Вълната от протести не спира дотук. Следват нови масови прояви, най-значителната от които е шествието на жените през Ню Йорк. Тогава, наред със социалните искания за подобряване условията на труд, намален работен ден и достойно заплащане се добавят и политически – правото да гласуват и да бъдат избирани. На по-късен етап към исканията на жените се добавят: равните права за образование и квалификация, легализиране на абортите, защита правата на емигрантите. Така е започнало всичко... Стъпка по стъпка, през годините жените са отстоявали всяко свое завоювано право. Хиляди от тях са били новатори в почти всички сфери на живота. В средата на XIX век жените навлизат дори в чисто мъжкия свят на лекарската професия и научната дейност. Това е огромен пробив в пуританска Европа. Жената освен домакиня, съпруга и майка става фактор в обществено-политическия живот.

През двадесетте години на миналия век, по инициатива на цветарите на този ден започва да се чества като Ден на майката. Идеята да се посвети ден на жената-майка била подчинена на стремежа към един по-хармоничен семеен живот, изграден на принципа на равнопоставеност между партньорите.

Оценявайки високо ролята на жените в съвременния живот, през 1977 година ООН обявява 8 март за Ден за защита правата на жените и световния мир.

Българките не остават встрани от идеите на женското движение в световен мащаб. През 1857 г. в град Лом е създадено първото женско дружество в България. Сред учредителките му са авторитетните дами като Ангелина Пишурка, Стефания Стаменова, Мария Иванова и Еленка Тодорова. До 1878 година броят на женските сдружения нараства до 61. Демократичността и благородните им цели привличат жени от различни религии, етноси, образование и социална принадлежност. Сред основните цели на тези дружества били подпомагане на девическото образование, организиране на женски читални и публични дискусии по проблемите на жените. След Освобождението действията на жените-активистки са насочени към извоюване на равенство пред законите в страната, право на реализация в различни професионални области. Издаваните печатни органи „Женский свят” и „Равноправие” възпитават в дух на национализъм и християнски ценности, дискутират се открито проблеми, свързани с домашното насилие. Благодарение на активната им дейност, през 1901 година Софийското Висше училище отваря вратите си и за жени. През същата година е създаден и Българският Женски съюз, чието председателство се поема от Анна Карима.

За мнозина 8 март е отживелица, наследена от тоталитарното ни минало. Дали наистина е така? Може би не сме в състояние да си представим, че зад равните права в брака, образованието и обществено-политическия живот стоят хиляди протести, възторжени изявления от трибуните на редица прояви и форуми. Пътят към свободния избор на професия и авторитет в обществото е проправян десетки години от самоотвержни и доблестни жени. Всичко, което приемаме за даденост днес е извоювано с цената на много усилия и жертви.

В динамиката на съвремието не можем да си представим бизнеса и политиката без яркото присъствие на жените. Модерната жена е многолика. Тя умело съчетава грижите за дома и семейството с професионалната реализация и обществените си отговорности. Тя е отличен специалист, добър организатор, талантлив творец и перфектен управленец. Навлязла е във всички сфери на живота и умело се справя с всеки проблем. Съвременната жена превзе безцеремонно мъжкия свят. Тя е войник, участник в космически мисии, безкомпромисен защитник на правото в съдебната зала. Приема всяко предизвикателство и аргументирано отстоява позициите си.
Наред с това, у дома е грижовна съпруга и любеща майка. Тя е доверен приятел и отзивчив колега, който винаги е готов да се притече на помощ, въпреки многобройните отговорности, лежащи на крехките ѝ рамене. В добре организираните си делници, тя върши всичко с финес. Не се прави на силна - тя си е просто такава, но никога не забравя, че е жена.

Елегантна и можеща – в това се крие силата ѝ, а 8-ми март е нейният ден! Денят на тази, без която не можем – майката, съпругата, любимата. Без нея животът ще бъде по-малко цветен и емоционален. Ще липсват топлите й длани, благородството, топлината, спокойствието и комфорта, които само тя умее да създава.

За да греят топлите пламъчета в очите ѝ, нека по-често признаваме колко високо ценим грижите и вниманието, с които ни дарява. И нека всекидневието ѝ да е изпълнено с мили жестове, изразяващи уважението, признателността и любовта ни.

Честит 8 март, скъпи дами!