Свети Валентин или Трифон Зарезан – вечната дилема

Денят 14 февруари е обявен за професионален празник на лозаря през 1962 година с Постановление на Министерския съвет. Датата не е избрана случайно и е съобразена с почитта, която православната църква отдава към паметта на Свети мъченик Трифон. "Зарезан" към името на светеца е добавен от хората на по-късен етап, във връзка с началото на кърската работа, която започвала с резитбата на лозята. Трифон бил реална личност. Той се родил през III век в град Аламия, провинция Фригия в Мала Азия. По тези далечни, източни земи от незапомнени времена се отглеждали лози и произвеждало вино. Трифон бил отявлен защитник на християнската вяра и още на младини се проявявал като лечител. Едва седемнадесетгодишен, той излекувал дъщерята на римския император Гордиан и спечелил уважението му. След наследяването на престола от Деций Траян, който бил враг на християнството, започнало преследване на по-влиятелните радетели на християнската вяра. Много от тях били хвърляни в тъмница. Сред изправените на съд бил и Трифон, който не се отказал от вярата си и загинал като мъченик. Денят на неговата трагична гибел бил почитан от всички източно-православни християни. След въвеждането на Григорианския календар (1968г.), датата се измества на 1 февруари, но хората продължили да чества 14 февруари като Ден на лозаря.

По стара българска традиция, стопанката на дома омесвала хляб и приготвяла кокошка. Трябвало да се вари цяла, да се напълни с ориз или булгур и да се пече на саджак. Хлябът, кокошката и бъклица с вино се поставяли в нова вълнена торба. С нея стопанинът бил изпращан на лозето, където се извършвало ритуално зарязване. Всеки лозар отрязвал по три пръчки, поливал лозите с виното от бъклицата и благославял: "Колкото капки, толкоз коли грозде!". След ритуала бил избиран Цар на лозята. Обикновено стопаните се спирали на добър лозар, та да може по време на „царуването” му лозите да са отрупани с грозде. Закичен с венци от лозови пръчки (единият поставен на главата, а другия през раменете), Царят на лозята бил поставян на колесар, теглен от останалите лозари. Под звуците на гайда, гъдулка и тъпан тържествената процесия обхождала всеки дом с пожелания за здраве и берекет.

В районите с традиции в лозарството и винопроизводството, този обичай, с леки корекции, наложени от времето, се спазва и до днес. В много населени места денят се превръща в истински празник. След зарязването на лозите, сред производителите на домашни вина се избира "Баш винар", а народното веселие се пренася на площада и завършва с кръшни български хора. На този ден, освен лозарите, своя професионален празник честват винопроизводителите и ресторантьорите. 14 февруари е добър повод приятели да се съберат около трапезата, да изпият по чаша вино и да се повеселят.

В същия ден католическият свят се прекланя пред паметта на Свети Валентин. Той също е живял в средата на III век и се е изявявал като лечител. Станал свещеник и ревностен защитник на християнската вяра. По същото време на Римския престол застанал император Клавдий II Готски. Военачалникът, опиянен от многочислените си победи, забранил браковете с цел да осигури повече доброволци и самоотвержни войници за римските легиони. Свещеникът Валентин нарушил заповедта на императора и продължил да венчава влюбените двойки. В знак на благодарност, те го дарявали с цветя и сладки във формата на сърца. Заради тайните бракосъчетания, непокорният свещеник бил хвърлен в затвора и екзекутиран на 14 февруари. По-късно Ватикана го канонизира за светец, покровител на всички влюбени. През 1537 година английският крал Хенри VII обявява този ден за празник в чест на Свети Валентин.

Въпреки, че той е католически свещеник, празникът е изключително популярен сред младите хора по света. От няколко десетилетия 14 февруари е празник за влюбените и у нас. Прието е да се спази традицията за засвидетелстване на силни чувства чрез подаряване на цветя, картички, сладки и бонбони. По света, всяка година на този ден се изпращат над един милиард валентинки. Празникът много често е приеман като личен. Това е една великолепна възможност хората да изживеят романтични мигове с любимия човек, напук на проблемите и напрегнатото ежедневие.

Един от основните мотиви на хората, които се противопоставят на честването на 14 февруари като ден на влюбените е, че около тази дата се подсилва чувството за самота, а несподелената любов е сред основните предпоставки за проявата на депресивни състояния. Вторият момент е прекалената комерсиализация на празника. Романтиката отстъпва пред хилядите сувенири (голяма част от тях е с твърде съмнителни естетически качества и произход), които заливат търговската мрежа, непосредствено преди празника. Ръчно изработените картички и сувенири с индивидуално послание към любимия човек се изместват от пластмасови изделия, чиято „оригиналност“ е потресаваща. Изключение от правилото са изисканите, но доста по-скъпи подаръци, които не са по джоба на всеки. По тази причина ще си позволим един съвет, с който може да не се съобразите: изразявайте чувствата и отношението си към любимия човек с един мил жест или с цвете не само в този ден, а винаги.

Двата празника не бива да се противопоставят и правото на личен избор е определящо за начина, по който ще премине честването на 14 февруари.

По-комбинативните умело могат да съчетаят Трифон Зарезан със Свети Валентин, защото традициите трябва да се познават и почитат. Те са нашето минало и трябва да ги познаваме, съхраним и предадем на децата си. Децата са нашето бъдеще, а има ли бъдеще без любов..?