Легендата за Висящите градини на Семирамида

Около новия град били изградени три крепостни стени с високи бойни кули. Опасана с широк ров, запълнен с вода, крепостта оставала непревземаема от нашествениците векове наред. Осем портала, всеки изграден в чест на някое от главни вавилонски божества, осигурявали достъпа до вътрешността на добре уредения и пищен град. Широките му улици се пресичали под прав ъгъл и оформяли квартали с форма на правилни четириъгълници. От портата на богинята Ищар тръгвал „Пътят на свещените процесии“, застлан с розови и бели каменни плочи. Дворците и петдесет и петте храма смайвали с великолепието си всеки, посетил ги, чужденец. Наред с архитектурните си забележителности, градът се свързва и с постиженията в областта на медицината, математиката и астрономията.

Заедно с Вавилонската кула, големият дворец на Навуходоносор II и множеството храмове, Висящите градини са една от забележителностите на столицата Вавилон. Според една от легендите, градините са изградени от Навуходоносор II в чест на любимата му съпруга. Принцеса Амитис трудно понасяла живота сред пясъчната долина, която опасвала града и се простирала до хоризонта. Тя всеки ден тъгувала по плодородните и зелени земи на своята родна Мидия. За да стопи носталгията и да върне радостта в очите й, Навуходоносор II построява Висящите градини (VI в. пр. Хр) .

Според друга легенда градините били построени от асирийската владетелка Семирамида (VIII в. пр. Хр). Намерена като малка сред ято гълъби в пустинята, тя била предадена на пазача на царските стада – Симас, който я отгледал като своя дъщеря. Семирамида се омъжила за царски воевода, а след смъртта му се качила на престола. Петте години на нейното управление се свързват с изграждането на Висящите градини.

Значителен брой учени отричат съществуването им. Според тях, градините на Вавилон са само красив мит, придаващ на древната история на империята нотка романтика. Твърдението се подхранва и от факта, че за това чудо на инженерната мисъл се споменава само в някои писмени документи. Най-подробно описание дава гръцкия географ Страбон. Скептицизмът на учените бива опроверган от Робърт Колдевей, който през 1898г. открива в околностите на арабския град Хила останки от пресичащи се траншеи, чиято схема повтаря изцяло архитектурния план на Висящите градини, посочен от Страбон. Въпреки, че конструкцията не е устояла на разрушителната сила на природните стихии и през вековете от нея е запазена една съвсем незначителна част, местонахождението в близост до река Ефрат и останките от характерни, за изграждането им, материали потвърждават тяхното съществуване.

Страбон описва градините като каменна, стъпаловидна, пресечена пирамида с височина около 30 метра. Конструкцията се състояла от четири тераси с правоъгълна форма, разположени във вертикала една над друга. Площта на всяка тераса се намалявала във височина. Всяка от платформите стъпвала върху каменни арки, чиято височина била достатъчно голяма, за да осигури необходимото количество светлина и условия за нормално развитие на дърветата и храстите.

Върху всяка платформа строителите разстилали дебел слой тръстика, над който подреждали два реда гледжосани тухли, които слепвали със смола. Така градежът не допускал изтичане на водата върху по-ниско разположените тераси. Върху смолистия слой била насипвана плодородна почва, в която засаждали треви, цветя, дървета и храсти. Всяка платформа представлявала отделна градина, един самостоятелен зелен рай с растителност, която не се повтаря в останалите. На първото ниво били отглеждани кедри, палми, борове и други едри видове. Второто било заето от плодни дръвчета и кипариси. Анемонии, лилии, хиляди рози, екзотични цветя и треви виреели на двете най-високо разположени платформи. Пълзящи лиани и стелещи се растения покривали стените и колоните, достигайки по-ниско разположените етажи и обединявали отделните нива в един съвършен ансамбъл. Погледнати отдалече, градините създавали усещането, че дърветата и останалата растителност висят във въздуха. Това дава популярното им наименование „Висящи градини на Вавилон“.

Тяхната уникалност се дължала и на сложната хидротехническа система, чрез която многобройните растителни видове получавали живителна влага.
Денонощно робите въртели водонапорното колело и водите на Ефрат от кожените съдове, през тръбите, разположени във вътрешността на колоните, достигали до най-високата точка на съоръжението. От там, под формата на малки ручеи и водоскоци, напоявали растителността.

През 331г.пр.Хр. Вавилон е превзет от войските на Александър Македонски и става столица на неговата империя. След смъртта му (323г. пр.Хр), великият град запада. Наводненията и природните стихии подкопават основите на Висящите градини и арките рухват под тежестта на четирите платформи. Руините на Вавилон се намират на територията на днешен Ирак, на около 90 км южно от столицата Багдад. От всички архитектурни забележителности на древния град, до наши дни най-добре е съхранена Портата на богинята Ищар.

Висящите градини на Семирамида, освен паметник на любовта са сред седемте чудеса на античния свят. По-стари от тях са само Египетските пирамиди в Гизе.