Зодиакалната градина - зодия РАК (Cancer ♋)

Фуксия/ Обичка (Fuchsia) – красивото растение произлиза от Мексико, но се отглежда като стайно в почти целия свят. Има храстовидно, вечнозелено стъбло, което губи значителна част от декоративността си при израстване. По тази причина се оформя като дръвче или се засажда във висяща кошница. Листата се зелени, елиптични, с леко заострен връх и срещуположни. Цветовете, единични или кичести, са разположени върху къса дръжка. Могат да бъдат едноцветни, двуцветни или многоцветни. При правилно отглеждане цъфтежът започва през април и продължава началото на октомври. Растението понася полусенчестите изложения, но най-добре се развива на силно осветени и защитени, от въздушни течения, места. При недостатъчен приток на светлина то не формира цветни пъпки и не цъфти, а честата смяна на местоположението предизвиква окапването на пъпките, листата и цветовете. Температурите през лятото не бива да превишават 22ºС, а през зимата да падат под 15 ºС. Почвената смеска се състои от равни части угнил оборски тор, листовка, чимовка и промит речен пясък. През активния вегетационен период подхранването се извършва ежеседмично. Полива се често, а през летните месеци оросяването на листата е една от задължителните грижи. За да се постигне сгъстяване на короната връхчетата на страничните разклонения трябва да се пензират. Прищипването на самия връх се извършва едва при достигане на желаната височина. Оформянето на елегантна корона се постига със системно подрязване. Профилактиката срещу инсектициди при фухсията не бива да се пренебрегва, тъй като белокрилките и листните въшки, често я нападат, а борбата с тях е продължителна. Размножава се чрез резници, взети през пролетта или лятото. Растението изпълва атмосферата около себе си с настроение, позитивизъм и динамика.

Мирта (Mirtus communis) – вечнозелен храст, чието стъбло достига до височина 1 метър. Листата са с наситен зелен цвят, кожести, яйцевидни и при стриване между пръстите имат специфичен аромат. Цветовете са дребни, бели и силно ароматни. Плодовете са ядливи, имат тъмносиня окраска, а едрината им е като грахово зърно. Растението е силно светло- и топлолюбиво. У нас може да се отглежда в контейнер, който през зимните месеци се внася в помещение с постоянна температура в диапазона 0-5ºС. Вирее в богати хумусни почви с добър дренаж. Младите храсти се пресаждат всяка пролет, но при възрастните операцията се извършва само при необходимост. Полива се умерено с мека вода. Засушаването на корените и преовлажняването са еднакво вредни за растението. През лятото се подхранва на 7 дни. Кичестата му корона изисква редовно подрязване. Най-ефектен е оформен като дръвче или отглеждан като бонсай. Пространството около миртовото храстче е лишено от напрежение и разрушителни емоции и не без основание в дълбока древност е било използвано за култови цели.

Агаве / Столетник (Agave) – наименованието си дължи на факта, че цъфти веднъж на сто години. В Европа растението е пренесено от Мексико, където се намират естествените му местообитания. Външният вид на столетника е сходен на алоето – розетката от удължени месести листа е със сиво-зелен цвят и восъчен налеп. По периферията на всяко листо е разположена редица от бодли. При някои хибриди листата са с преобладаващ зелен цвят с ефектни бледо жълти ивици. Максималната височина, до която достига е 1-1,5 метра. Цъфтежът при стайно отглеждане е изключително рядко явление. Цветовете са разположени върху дълги цветоноси и след прецъфтяването им, растението умира. Отглежда се изключително лесно, тъй като не изисква почти никакви грижи. Излага се под преките слънчеви лъчи и се полива много рядко – когато почвата пресъхне. Презимува в сухи и светли помещения при температури не по-ниски от 5-6ºС. Болестите и вредителите го нападат в изключително редки случаи. Размножава се чрез издънки, които се появяват в основата на розетката. Растението има способността да насища атмосферата със спокойствие и положителни енергии.

Пеперомия (Peperomia) – растение с компактна структура, подходящо за отглеждане в ограничени пространства. Многообразието от форми е впечатляващо. Някои са с изправени стъбла, други са пълзящи и подходящи за отглеждане във висящи кошници. Най-разпознаваем е видът със сърцевидни и набръчкани зелени листа, но се срещат хибриди с „раирани” листа или обагрени в неподозирани цветни комбинации. Единственият общ признак са цветовете. Те са изключително дребни и гъсто разположени около изправения цветонос. Растенията предпочитат по-закътаните и осветени изложения, без пряка слънчева светлина. По отношение на влажността са изключително чувствителни – поливат се умерено, след като почвата е позасъхнала, в противен случай листата ще загният. През зимата трябва да получават оскъдни количества вода през по-удължен интервал от време. Прекалено дългото засушаване, от друга страна, може да причини окапване на листата. Пресаждат се по необходимост, когато коренчетата са прораснали и се показват през дренажните отвори на саксията. Размножават се чрез вкореняване на резници, а при някои хибриди и от лист, засаден във влажна почва.

Красивото миниатюрно растение има способността да предизвиква проявата на благородство и уравновесеност.
Това е незначителна част от растенията, които са способни да превърнат дома на Рака в сигурно убежище, в царство на уюта и спокойствието.