Как да отгледаме шоколадова лоза (Akebia quinata)

Младата акебия има тънки и зелени стъбла, които при достигане на зрелост придобиват кафява окраска. Листата са петделни, с издължени овални петури, чиято големина варира между 3 и 8 см. Разположени са последователно върху стъблата. Младите листа са пурпурни, но с течение на времето придобиват зелен цвят с леки синкави оттенъци. В условията на субтропичен климат растението е вечнозелено. Отглежданите у нас шоколадови лози в по-меки зими запазват част от листната си маса, но най- чести са случаите на напълно оголване на короните през студените месеци.

Шоколадова лоза (Akebia quinata)

В края на март и началото на април по лианата се появяват кафяво-лилави цветове (3-5 см в диаметър) с приятен шоколадов аромат, който се усеща най-силно през нощта. Плодовете са плоски и леко издължени, обагрени в лилаво-виолетови тонове. Имат мека вътрешност, изпълнена с дребни, черни семенца и сладникав вкус. Плодовете имат високо съдържание на витамин С (930mg/100g) и калций (3-4mg/100g). В по-малки количества съдържат калий (К), магнезий (Mg), цинк (Zn), желязо (Fe) и манган (Mn), като нивата им значително превишават тези в портокалите, ябълките и крушите. Плодовете съдържат и аминокиселини.

От листата се приготвя ароматен чай, а младите филизи могат да се превърнат в екзотична добавка към салатите. Корените на растението са мощен антипиретик, а от плодовете му се извличат ценни съставки, които влизат в състава на фармацевтичните продукти за лечение на онкологични заболявания. Сърцевината на стръковете съдържа вещества, използвани в медикаментите, лекуващи болести на отделителната система.

Шоколадовата лоза предпочита по-сенчестите и влажни изложения, но се приспособява и към слънчевите. При планиране на мястото за засаждане трябва да предвидим факта, че за да формира цветни пъпки се нуждае и от слънце. Не без значение е и фактът, че растението е силно доминантно – отнема светлината, извлича минералните вещества и влагата от почвата, навлиза в жизненото пространство на околните растения и те постепенно умират. Това налага да предвидим и една „буферна” зона, която ще предпази останалите видове в градината от агресията на лозата. Почвата трябва да бъде лека, песъчлива и добре дренирана. Шоколадовата лоза е непретенциозна по отношение на киселинната реакция и се развива еднакво добре в киселинни и в алкални почви.

Един от деликатните моменти при отглеждането ѝ е поддържането на постоянна почвена влажност. Всяко засушаване може да повлияе пагубно върху развитието на растението и да доведе до унищожаването му.

Растението плододава след петата година, след ръчно опрашване на цветовете. При по-ниски пролетни температури рискът от окапване на завръзите е твърде висок. По тази причина в Северна Европа растението се отглежда само като декоративно.

Шоколадовата лоза издържа ниските зимни температури (-20ºС), но това не прави грижите за презимуването ѝ (обвиване със зебло или друг подходящ материал) излишни. Младите растения трябва да бъдат добре защитени не само от внезапните застудявания, но и от пролетните и есенни слани.

Растението е устойчиво на гъбични инфекции и се адаптира изключително бързо към средата, в която е поставено. Развива се много бързо и агресивно, задушавайки всички останали растения наоколо. Това налага растежът ѝ да бъде строго контролиран. За целта се подрязва до желаната височина, като може да се оформи като дърво или храст. Прекомерното й разпростиране из градината може да бъде ограничено чрез подрязване на стъблата до земята и премахване на възможно по-голяма част от корените. Тези мерки могат да се съчетаят и с използването на хербициди (Roundup, Garlon и др.).
Размножава се лесно – със семена, които се нуждаят от влажност, температура 15ºС и покълват за срок от един до три месеца.

Акебията не изисква специални грижи и при осигуряването на един контролиран растеж може да придаде елегантност на непривлекателните сенчести участъци в градината.