Да извадим саксийните растения навън

• Преглеждаме щателно растенията за вредители и ако установим наличието на такива измиваме заразените участъци с вода, в която сме поставили няколко капки миещ препарат за съдове, след което ги третираме с подходящи средства. За предпочитане е използването на биологични препарати пред химичните, но крайната цел е да отстраним напълно "нашествениците". В случай, че не успеем да се справим е по добре да ограничим разпространението на паразита, унищожавайки заразеното цвете.
• Преглеждаме състоянието на растенията – трябва да отстраним измръзналите, изсъхнали или увредени листа и клонки. Те не само влошават декоративността им, а са подходяща среда за развитие на различни блести и вредители. Познавайки "характера" на някои от саксийните си любимци трябва да ги поокастрим, така че новите млади стръкове да направят короната по-ефектна и компактна. Срезовете задължително трябва да обработим с подходящи средства,за да не се превърнат във вход за различни инфекции. Могат да бъдат намерени в агроаптеките, но със същия ефект можем да използваме и канелата.
• Преглеждаме състоянието на кореновата система – растенията с корени, показващи се от дренажните отвори на саксията, се налага да преместим в по-голяма.
• Трябва да пресадим и тези, за които процедурата е задължителна, с оглед осигуряване на богата хранителна среда и по-голямо пространство за развитие на кореновата система.

И в двата случая, познавайки индивидуалните изисквания на растенията, подготвяме подходящия субстрат и ги пренасяме в съд, който има диаметър с около 3-4 см по-голям от този, в който са били засадени до момента. Поливаме с дъждовна или мека вода и връщаме саксията на мястото, на което е била.

Много важно е да направим прехода, между стайните условия на отглеждане и тези на външната среда, плавен. Изнежените, през зимата, цветя ще се адаптират по-добре, ако в продължение на десетина дни ги изнасяме навън за кратко, след което ги прибираме обратно в помещенията. През първите дни 30-40 минути на открито са достатъчни, като през всеки следващ ден удължаваме престоя с около 20-30 минути.

Ако дните са с интензивно греене, трябва да осигурим на цветята леко засенчване, тъй като излагането им на пряката слънчева светлина може да увреди нежните млади листенца и те да изглеждат като попарени.

Периодът на адаптация е подходящ за планиране на местонахожденията им, съобразявайки се с индивидуалните изисквания на всяко цвете. За по-топлолюбивите трябва да осигурим защита от вятъра. Тези, които предпочитат добра аерация на въздуха, ще поставим на по-обветрените места, а за чувствителните към лъчите на обедното слънце, трябва да осигурим засенчване.

Изнасянето навън за постоянно става, когато температурните условия навън, отговарят на изискванията на цветето и са близки, до тези в помещенията, в които са били "настанени" до момента.

Ако терасата или верандата са открити, изнасянето става едва, когато и последната опасност от пролетни слани е преминала.

Често явление през пролетта е инцидентното рязко понижение на температурите. За да избегнем вредите, които биха нанесли върху растенията трябва да предвидим средства за защита – покриване със зебло или друг подходящ материал, който ефективно ще ги предпази.

За цветята започва активния вегетационен сезон и по-бурното им развитие изисква значителен хранителен ресурс. Правилното подхранване има значителен принос за перфектната визия и бурния цъфтеж. Освен подбора на точната комбинация от подхранващи вещества и микроелементи, трябва да спазим периодичността и начина на влагане на торовете в почвата.

Друг деликатен момент е промяната в поливния режим. Под действието на външната среда (интензивно слънцегреене, вятър, високи температури) почвата губи по-бързо влажността си. За запазването ѝ в оптимални нива, трябва да поливаме по-често, като постепенно увеличаваме количеството на водата. Най-подходяща е меката, дъждовна вода, но ако използваме питейна – тя трябва да е престояла, тъй като много от растенията са силно чувствителни към хлора. Най-подходящият начин за поливане е да натопим саксията в съд с вода за 1-1½ часа, след което да я върнем на обичайното ѝ място. Така избягваме задържането на излишна вода в подложката, което е неблагоприятно за много от видовете.

В първите 1-2 седмици е важно да наблюдаваме развитието на цветята. Състоянието им може да ни подскаже дали сме намерили най-доброто разположение или някое не се чувства достатъчно комфортно и трябва да го преместим.

С изнасянето на открито, контролът върху вредителите трябва да стане постоянен. Младите стъбла и листа са много добри гостоприемници за листни въшки, белокрилки, щитовидни въшки и други упорити неприятели.
Колкото по-рано сме открили присъствието им, толкова по-успешно бихме се справили с тях.