Лечебните свойства на Живаничето (Scrophularia nodosa)

Към стъблото се прикрепят с къси дръжки. Цветовете са дребни, съставени от пет чашчелистчета, пет зелено-лилави венчелистчета, четири тичинки (две от които са по-дълги) и два плодника. Събрани са в продълговати съцветия и имат доста неприятен, остър мирис. Цъфтежният период обхваща цялото лято: от май до края на август и началото на септември.

Растението е разпространено из Средна Европа, Балканския полуостров, Кавказ, Източен и Западен Сибир, Азия и Северна Америка. Предпочита сенчестите места около реките, езерата и блатистите местности до 1000 метра надморска височина.

Химичният състав на живаничето включва алкалоиди, танини, хесперидин, диосмин, кардиоактивни гликозиди, иридоиди, смолисти вещества, плодови киселини, един отровен сапонин, както и някои все още неизследвани съединения и вещества.

Използва се коренището с грудките (Rhizoma Scropula-riae), което се изкопава през септември или октомври, след узряването на плодовете. Почиства се от надземните части на растението и почвата, измива се старателно с вода и след отцеждане се изсушава в проветриво помещение или сушилня. От 5 килограма суровина се получава 1 килограм суха маса. Във фармацефтиката, за някои лекарствени продукти се използват листата, които се берат през лятото, по време на цъфтежа. Тъй като растението е силно отровно, трябва да се съхранява отделно от останалите билки, на места недостъпни за деца.

Лечебните свойства на живаничето са познати от Средновековието, когато е използвано за лечение на абцеси и гнойни рани, а на по-късен етап – на оттоци и тумори.

Днес в народната медицина се прилага предимно външно – под формата на лапи и компреси, които облекчават болките при артрит, ускоряват заздравяването на рани, изгаряния, язви, хемороиди, екземи и псориазис. Растението е силен диуретик, стимулира кръвообращението и сърдечната дейност. Използва се и като лаксатив.

Вътрешно се използва отвара, която има силно детоксикиращо действие, възбужда апетита, подпомага изхвърлянето на глисти, помага при някои заболявания на щитовидната жлеза и пречиства кръвта.

Живеничето влиза в състава на хомеопатични продукти за облекчаване на състоянието на страдащите от сериозни заболявания като Болест на Ходжкин, рак на гърдата, скрофулни отоци, туберкулоза на тестисите, епителиома и мускулни болки.

Противовъзпалителните му свойства се използват при създаването на козметични продукти, които премахват лунички, кожни обриви и петна по лицето и шията.

Въпреки, че е сърдечен стимулант, употребата му от хора с нарушен сърдечен ритъм може да има летален изход. Ненапълно изследваният състав и силната токсичност на живаничето налагат изискването за строг контрол върху събирането, съхранението и употребата му. Препоръчително е да се приема под формата на хомеопатични продукти, след консултация с наблюдаващия заболяването лекар – специалист, който ще назначи и точната дозировка.

Недопустимо е събирането на коренища и надземни части от начинаещи билкари, тъй като горе изброените лечебни свойства се отнасят единствено за Scrophularia hodosa. Много представители на семейство Живаничеви имат сходни белези и местообитания, съдържат силно отровни вещества, но не притежават лечебните свойства на живаничето. Употребата им може да доведе до сериозни здравословни проблеми и да застраши живота на хората, които ги използват за лечение.

Приемът на хомеопатични средства, съдържащи живаниче не бива да измества традиционните методи за лечение и състоянието на болния задължително трябва да се следи от лекар.

Живаниче (Scrophularia nodosa)