Да засеем грудките и луковиците

Те трябва да са по-едри, твърди (а не спаружени), без наранявания и нехарактерни петна или налепи. От грудките с повече „очички“, ще се развият повече стъбла и растението ще има по-кичеста корона. Не е задължително пъпките вече да са се развили, но при възможност за избор – за предпочитане е да се спрете на грудки, които вече са се „събудили“. В случаите, когато се закупува посадъчен материал подборът трябва да е подчинен на същите изисквания.

Първата задача е свързана с подготовката на луковиците. Те съдържат достатъчен хранителен запас, който подхранва зародиша през латентния период, но по-едри и красиви цветове ще се получат при „събуждането“ някои от тях преди засяването. За всеки отделен вид подходът е индивидуален. Още през февруари трябва да се заровят в мокър пясък коренищата на далията (Dahlia). Може да се използват плитки съдове, които се поставят в помещения с температура на въздуха 16-18ºС. Младите стъбла ще се появят след около 20-27 дни. За по-доброто им адаптиране се налага да се „закалят“ чрез изнасяне на съдовете на открито през топлите, слънчеви дни. Първоначално престоят е по-ограничен – в рамките на 30-40 минути, и постепенно се удължава до няколко часа дневно. Така ще бъдат осигурени жизнеспособни растения, които могат да се засадят директно в градината. При наличие на повече от 2 нови стръка от грудка, те внимателно се разделят и засаждат като отделни растения.

При бегониите (Begonia) грудката се засажда във влажна и плодородна почва с вдлъбнатата част нагоре, която остава почти на повърхността, покрита само с 1-2мм почвен слой. Съдът се поставя при температура 18-20ºС и интензивна слънчева светлина. След 15-20 дни първите стъбла се появяват над почвената повърхност, след което следва периодът на адаптация към условията на открито. Методът е аналогичен на този при далията (Dahlia). С предварителната подготовка се цели разделяне на грудко-луковиците преди засаждането на постоянно място, така че при израстването да не се образува прекалено гъста туфа, в която отделните стръкове си пречат взаимно и в резултат цъфтежът е с дребни и не дотам ефектни цветове. Това, обаче, не се отнася за всички видове. Фрезията (Freesia), лилиумът (Lilium), гладиолата (Gladiolus) и калата (Calla) не се подлагат на тази процедура.

Втората важна стъпка е подготовката на площите.

Луковичните растения обичат по-леки, богати на хранителни вещества и добре дренирани почви. Всяко задържане на влага води до загниване и унищожаване на луковицата (респ. грудката или коренището). Това налага направата на дренаж. При глинестите почви, за подобряване на структурата задължително се добавя едрозърнест промит речен пясък. Почвите трябва да имат неутрална киселинна реакция. Ако почвата в градината е с повишена киселинност се налага варуване. Предварително планираното място на засаждане трябва да бъде почистено от плевели, прекопано и подхранено с угнил оборски тор или минерални торове. То задължително трябва да се съобрази с изискванията на всеки вид, относно степента на осветяване, добро оттичане на водата и защита от вятъра.

Засаждането на открито става при температура на почвения слой 10-15ºС, измерена на дълбочина 15см, и температура на въздуха в диапазона 5-10ºС с тенденция към повишаване. За голяма част от растенията е от особена важност опасността от пролетни слани да е преминала.

Всяко растение има персонални изисквания към дълбочината на засаждане. Начинаещите градинари, които не познават много добре „капризите“ на цветята могат да потърсят информация в Интернет или да обърнат внимание на графичните обозначения на опаковките на закупените луковици. Засаждането в градината трябва задължително да се съобрази с индивидуалните предпочитания на всеки отделен вид. Например: Бегония туберхибрида (Begonia tuberhybrida) се засажда на постоянно място (след събуждането) на дъблочина 15 см, докато при каскадната бегония (Begonia cascade) тази дълбочина е 5 см. Придирчивата фрезия (Freesia) изисква дълбочина 4-5 см, каната (Canna) -5-6 см, лилиумът (Lilium) 7-10 см, калата (Calla) – 10 см, а при плейоне (Pleione) само 2/3 от псевдобулбата се покрива с почва. При засаждане на прекалено голяма дълбочина се изчерпва значителна част от хранителния запас в луковиците и грудките, стръковете никнат по-бавно и растението изглежда по-хилаво от останалите. Прекалено плиткото засаждане прави младото стъбло по-неустойчиво, води до деформирането му и влошаване на декоративността.

Друг важен момент е разстоянието между отделните растения. Тази информация също може да се намери на търговските опаковки, в специализираните издания или в Интернет. При прекалено гъстото засаждане, отделните растения взаимно си пречат и задушават. Цялата леха изглежда сбита и не постига планирания декоративния ефект. Също толкова зле изглежда и лехата от еднородни растения, които са засадени на прекалено голямо разстояние едно от друго. Тя е рехава и неефектна. Някои видове, като божур (Pаeonia) и далия (Dahlia) формират малки цветни храсти, което означава, че в радиус от 50-70 см, не следва да има засадени видове. При калата (Calla) този размер е 30 см, а гладиолите (Gladiolus) се нуждаят от свободно пространство от порядъка на 20-25 см.

Ефектните комбинации в лехите могат да се правят между различни сортове от един вид или различни растителни видове. Основното правило е по-ниските видове да се поставят пред тези, които израстват повече във височина. Друг важен момент е необходимостта от опорна конструкция при някои растения. Такива са глодиолите (Gladiolus), лилиумите (Lilium) и някои сортове далии (Dahlia)...