Да си отгледаме живо коледно дръвче

Ела (Abies), Смърч (Picea), Бор (Pinus), и Дугласка ела (Pseudotsuga douglasii).

На българския пазар се предлагат и декоративни сортове - джуджета, които са подходящи за контейнерно отглеждане:

Бяла ела джудже (Abies balsamea Hudsonia) – бавно растящ иглолистен вид, който за 10 години достига едва 60 см височина. Има компактна корона и ароматни иглици. Непретенциозна по отношение на почвените условия - вирее и върху варовити почви.

Корейска ела (Abies koreana) – след десетата година достига височина до 1,80 м. Иглиците имат наситен тъмно зелен цвят от горната страна, а отдолу са бели. Шишарките са розово-пурпурни и допълват богатата декоративност на растението.

Аризонска ела (Abies arizonica compacta) – за 10 години нараства до 60 см., като максималната височина, до която достига е 2,10 м. Декоративността си дължи на гъстата конусовидна корона, сиво-сините иглички и меката коркова кора.

Смърч Коника (Picea glauca Conica) – бавно растящ вид с максимална височина 3 м и диаметър на короната 1 м. Скелетните клони образуват гъста конична корона. Игличките са наситено зелени и малки.

Бор джудже (Pinus mugo Gnom) – бавно растящо, вечнозелено растение с максимална височина 2,5 м. Високата си декоративност дължи на наситено зелените иглици, събрани в снопчета. Сортът е непретенциозен към почвените условия. Понася ниски температури до -40ºС.

Изборът на конкретния вид се съобразява с мястото, на което ще бъде засадено растението след зимните празници. Най-често идеята ни хрумва,след като видим живи дръвчета, непосредствено преди Коледа. Тогава се предлагат предимно видове, които трябва да се засадят в градината. Изборът на иглолистно джудже трябва да се направи в началото на годината: най-късно до средата на март или през есента. Това е най-удачното време за пресаждане в подходящ съд.

Независимо от вида на растението, при избора трябва да се ръководим от някои правила. Пръв, по важност, стои проблемът със състоянието на кореновата система на иглолистното дръвче. Трябва да се отчете фактът, че за да се поберат в контейнера, корените са силно подрязани и в случай, че основният корен е сериозно засегнат, съществува риск от изсъхването на растението. Все по-често е предлагането на растения, чиято коренова бала е обвита в зебло или мрежа. Цената им е по-ниска, но рискът от нарушаване целостта на балата и нараняване на корените е висок. Преди избора на конкретно-то растение се прави визуална проверка за състоянието на корените, доколкото това е възможно. Кореновата бала трябва да е влажна и с ненарушена цялост, а корените - здрави и свежи. Здравото дръвче няма наранявания по стъблото, падащи иглички, оголени клонки и изглежда добре. Високите растения в малки контейнери са възможно най-неудачният избор. Безспорно предимство на по-младите и дребни дръвчета е по-добрата им адаптация към новите условия, в които ги поставяме. Не е без значение и реномето на търговеца, от който правим покупката.

Ако растението е подходящо за контейнерно отглеждане и е закупено в ранна пролет или през есента, веднага се пресажда в достатъчно голям съд. Почвената смес се състои от торф и обогатен субстрат с киселинна реакция Рh 5,7-6,7. На дъното на съда трябва да се постави дренажен слой, който ще предпазва дръвчето от преовлажняване. Изваждането на растението от контейнера трябва да става много внимателно, без да се наранят корените. Почвата се уплътнява и полива обилно. Мулчирането е препоръчително за запазване на почвената влага. Закупените непосредствено преди празниците дръвчета се засаждат чак през пролетта.

Преди да бъде внесено в дома и украсено, живото коледно дръвче трябва да се адаптира към по-високите стайни температури. За да изглежда свежо е необходимо няколко дни да престои в по-хладно помещение, тъй като шоковата промяна на температурите може да предизвика окапване на игличките и силно влошаване на декоративността.

Задължително трябва да се постави далеч от отоплителните уреди, а почвата да се поддържа постоянно влажна. При украсяването трябва да се избягва претрупването с тежки украшения и многобройни лампички. Друго важно условие е светлините да не бъдат постоянно включени.

Неблагоприятните условия и повишеното изпарение също предизвикват падане на игличките и оголване на клонките. Престоят на живото коледно дръвче в топлото помещение не бива да превишава 2-3 седмици. Колкото по-кратък е той, толкова по-нисък е рискът от нарушаване състоянието на покой. Появата на свежи връхчета по клонките са доказателство за „събуждането” на дръвчето. В този случай излагането му на ниски температури ще предизвика измръзване, а това налага осигуряването на по-добри условия за успешното му презимуване. След празниците се изнася в по-хладно помещение и едва след това в неотопляемо. Ако не разполагаме с подходящо място, на което да престои до пролетта, можем да го изнесем на двора или балкона, но мястото трябва да е защитено от вятъра. В този случай задължително трябва да се осигурят ефективни мерки за предпазване от ниските температури. През пролетта, предназначените за градината иглолистни дръвчета се засаждат на подходящо място. За целта се изкопава дупка с размер два пъти по-голям от този на контейнера или кореновата бала. На дъното се насипва част от почвената смеска (тя е със същия състав, като при иглолистните джуджета). Освобождаването от контейнера или обвивката на балата се извършва внимателно и непосредствено преди засаждането, за да не се разчупи и да не се наранят корените. Свободното пространство се запълва с почвен субстрат, уплътнява се и се полива обилно. Поставянето на мулч е задължително. Почвата се поддържа постоянно влажна, без да се допуска прогизване. При засушаване, игличките стават кафяви и постепенно окапват. В тези случаи оголените клонки се отстраняват, а растението се полива обилно. Ако проблемът не бъде разрешен, е необходима намесата на специалист, тъй като са налице симптоми на инфекциозно заболяване. Иглолистните видове се подхранват след първата година, в края на март и през юни, с комплексен тор за иглолистни растения.