Заболявания по декоративните треви

Жълти петна – инфекцията засяга предимно тревните килими и се разпространяват много бързо, тъй като по поразените растения се появяват кафяви, жълти или черни петна, а плодните тела остават незабележими. За ограничаване на разпространението се препоръчва третиране на засегнатите участъци с широкоспектърен фунгицид (Топсин). Всяко забавяне на обработката с подходящ препарат може да предизвика изсъхване на засегнатите растения и повишава риска от заплевяване на оголелите участъци от чимовете

Ръжда – развива се в топло и сухо време. Заболяват предимно слабите и неправилно отглеждани растения. Податливи на инфекцията са и тревните килими, които се косят неправилно – прекалено често или много ниско (когато се отстранява повече от 1/3 от височината на стръковете). По листата и стръковете се появяват продълговати кафеникави петна, които бързо нарастват. При разпукването им се разпръсква мицел и заразата може да обхване всички растения в градината. Участъците с поразени растения се третират с фунгицид (Байфидан).

Брашнеста мана – по повърхността на листата се появява бял прахообразен налеп. При някои видове, той има жълто кафяв цвят. Обхваща и двете повърхности на листа. С развитие на болестта петната се сливат и се появяват плодните тела на патогенната гъба. Поразените участъци пожълтяват и некротизират. При влажно и прохладно време, проявата й сред декоративните треви е доста честа. Третирането с фунгицид ограничава разпространението на брашнестата мана.

От бактериалните заболявания най-често проявление има бактериозата. По листата на културните треви се появяват издължени полупрозрачни петна, които с развитието на инфекцията променят цвета си на канелен. Листата се подвиват и деформират, а краищата им некротизират. Бактерията е устойчива и запазва своята жизненост в сухите растителни отпадъци за продължителен период от време. Заболелите растения се унищожават извън градината.

Инфекциозните заболявания поразяват по-слабите и неразвити растения. Правилния подбор на декоративни треви и тревни смески, редовното почистване на растителните отпадъци, равномерното, редовно поливане и оптималното подхранване са основните фактори, които ограничават развитието на инфекциите в градината.

Неинфекциозните болести по тревите се причиняват от неблагоприятните климатични и почвени условия. Към тази група се причисляват:

Измръзване – растенията понасят необратими пълни или частични увреждания, в следствие на екстремално ниските зимни температури. Наситената зелена окраска на листата изглежда водниста, те губят тургура си и постепенно изсъхват. Възможно е отрицателните температури да увредят частично растенията. Въпреки отстраняване на измръзналите стръкове, те не се възстановяват напълно, имат редуциран растеж и силно влошена декоративност.

Изтегляне – част от кореновата система остава над почвената повърхност, а растението изглежда като изскубнато. Тревите полягат под собствената си тежест и по-късно загиват.

Изтощаване – проявява се в ранна пролет. Увредените културни треви имат сиво жълт цвят с характерен розов налеп. Изглеждат слаби и губят декоративната си стойност. Наблюдава се предимно при младите тревни насаждения. С понижаване на въздушната влажност, петната постепенно изчезват. Заболяването е известно и под наименованието „снежна мана”.

Някои видове проявяват силна чувствителност към състава на почвата. Дефицитът или излишъкът на основните елементи като азот (N), фосфор (Ph) и калий (К) може силно да влоши визията им. Недостигът на азот предизвиква пожълтяване на листната маса – от върха към основата. Ако не бъде подхранено с подходящия тор, растението умира. Недостатъчното количество фосфор забавя растежа. Листата губят наситения си цвят и започват да съхнат от върха към основата. При дефицит на калий по върховете и краищата на листата се появява характерен периферен пригор, и ако в почвата този елемент не бъде внесен, листата покафеняват и изсъхват.

За да се избегнат проблеми от подобен род е важно правилното дозиране на подхранващите субстанции, тъй като предозирането може да предизвика несвойствено буен растеж и полягане при видовете с по-голяма височина.