Заболявания по орхидеи и бромелиеви растения

Черно гниене – то засяга растенията на всеки етап от развитието им. При поразяване на корените и псевдобулбите цялото растение загива. Рискът черното гниене да обхване всички растения е висок,, поради бързото разпространение на инфекцията. Заразените тъкани почерняват и се мумифицират. При висока влажност и ниски температури на почвената смеска и въздуха, корените се развиват по-бавно. Ако към тези условия се добави недостатъчна въздушна циркулация, част от кореновата тъкан умира и благоприятства развитието на патогенните гъбички. За да се спре разпространението на заразата, болните растения се унищожават и се оптимизира средата, в която се отглеждат останалите здрави цветя чрез повишаване на температурите и намаляване на влажността. Профилактично здравите растения могат да се полеят и опръскат с препарати на медна основа.

Кореново гниене – поразява корените, листата и псевдобулбите. Заразената тъкан покафенява, загнива и омеква. Инфекцията прониква предимно чрез наранените коренови участъци. Растението се третира (полива и опръсква) трикратно със системен фунгицид в рамките на 10 дни.

Фузарийно гниене – заразата напада псевдостъблата, точката на растеж и листата. Поразените участъци пожълтяват, а на по-късен етап окраската се сменя в тъмно сиво.Тъканта омеква и се покрива със спори във вид на бял налеп с розов оттенък (в зависимост от сорта налепът може да има и тъмно кафяв цвят). Краищата на листата се подвиват и започват да съхнат. Заболялото растение се полива и опръсква три последователни пъти със системен фунгицид и се поставя в по-добре регулирана среда (с намалена влажност и повишена температура).

Сиво гниене – поразява цветовете на физически слабите растения. Заболяването е характерно за цветята с бяла окраска. По цветчето се появяват малки сиви петънца, които постепенно обхващат целия цветонос. Заболелите растения се унищожават, а здравите се поставят в оптимизирани условия на отглеждане: по-висока температура, понижена влажност и добра въздушна циркулация.

Антракноза – поразява новия прираст, булбите и листата. Образуват се кафяви петна с различна големина и малки черни точици. Листата придобиват мозаечна окраска, след което изсъхват. Разпространява се чрез капчиците вода при поливане и опръскване. Податливи са растенията, отглеждани при ниски температури и висока влажност. Заразените части се премахват, спира се подхранването с торове, съдържащи азот и цветето се опръсква с фунгициди трикратно, за срок от 10 дни. Профилактиката включва третиране на здравите растения с фунгицид веднъж месечно.

Ръжда – проявлението на заразата е различно при отделните сортове, но най-често по листата се появяват червеникави петна, които отделят ситен прах с керемиден оттенък. При орхидеите ръждата протича паралелно със заболяването хлороза. Не са известни други методи за превенция и лечение освен унищожаване на заболелите растения.

Петнисти листа – заболяването се появява при отглеждане на растенията при ниски температури и повишена влажност, които са доба среда за развитието на патогенните гъбички. Условията на отглеждане трябва да се оптимизират и да се предприема пръскане с фунгицид.

Орхидеите и бромелиевите могат да бъдат поразени и от вируси (над 50 вида). Най-често срещаните заболявания, които те причиняват са:

Кафяво гниене – поразява новия прираст и младите листа. Заразените участъци се покриват с воднисти петна, които бързо нарастват. Оцветяването им може да бъде светло или тъмно кафяво. Ако заразата обхване точката на растеж, растението не може да бъде спасено. Ниските температури и високата влажност ускоряват разпространението на вируса. Растенията се унищожават, ако са силно засегнати. При ограничени локални увреждания, тъканта се изрязва до здраво. Срезът се дезинфекцира с кислородна вода, спирт, канела или прах от въглен. Препоръчва се повишаване на температурите, понижаване на влажността и пръскане с мед-съдържащи фунгициди.

Мозаечен вирус – разпространява се чрез използването на заразен инвентар или чрез листните въшки. Напада предимно листата на цимбидиума (Cymbidium). По младите се появяват хлорозни петна и щрихи, успоредни на централната жилка, а при старите – поразената тъкан некротизира. Растежът на цветето се забавя и има слаб цъфтеж.

Пръстеновиден вирус – по-рядко проявяващ се от мозаечния. Поразява предимно одонтглосуми (Odontglossum). По заразените листа и цветове се появяват петна, които силно влошават декоративността на растението.

Катлеен мозаечен вирус – наименованието му сочи, че поразява предимно катлеите (Cattleya). Листата на растението се покриват с петнисти, хлоротични петна и на по-късен етап се деформират. Петната могат да поразят и цветовете.

За предпазване на орхидеите и бромелиевите е необходимо саксиите и работният инвентар да се стерилизират чрез потапяне в спирт (70%), болните растения се унищожават, а използвания субстрат се изхвърля.

Най-често срещаните бактериални заболявания са:

Мокро гниене – по листата се появяват меки воднисти петна с прозрачна жълтеникава окраска. Най-често растенията се увреждат необратимо за много кратък период 2-3 дни. При отделните видове симптомите имат различно проявление, което е в зависимост от плътността и структурата на листата. Възможно е да протича паралелно и с гъбична инфекция. Поразява се най-често основата на растението и то умира. Бактериите се развиват много бързо в преовлажнен субстрат, висока температура и повишена влажност. Развитието им се стимулира от недобрата осветеност, липсата на въздушна циркулация и ниско кислородната среда. Заболялото цвете се изолира от здравите, мястото се дезинфекцира, а заболелите участъци се изрязват до здрава тъкан. Срезовете се обработват с бактерициден препарат на медна основа. Инструментите, с които се работи се дезинфекцират със спирт или чрез обгаряне. Ако е засегната най-ниската част от стъблото и има нов прираст, растението се изважда от субстрата, измива се и се пристъпва към отстраняване на всички поразени участъци. Срезовете се обработват с препарат и растението се подсушава. През следващите две седмици орхидеята се поставя на топло и светло място. Корените ежедневно се потапят в чиста вода за около 15 минути, като се внимава водата да не попада върху булбите и листата. Ако след този карантинен период не се появят нови поразени участъци, я поставяме в нов субстрат и обеззаразена саксия.

Бактериалните заболявания се преодоляват, само ако се установят в много ранен стадий и се предприемат адекватни мерки.

Неинфекциозните заболявания, свързани с петна по листата, изсъхване на листните връхчета или корените се причиняват от неправилно поливане, излагане на преки слънчеви лъчи, използване на неподходящи торове за подхранване или непознаване на условията за отглеждане на съответния сорт.