Logo
Печат на тази страница

Как да се грижим за кактусите през зимата..?

Семейство Кактусови (Cactaceae) е може би най-многочленното сред представителите на флората, което специалистите разделят в две основни групи, формирани на база на местообитанията: пустинни и горски. Присъствието на чудатите растения придава повече екзотика на всяка цветна колекция. Голямото видово разнообразие на тези „бодливковци” налага индивидуален подход към всяко растение, отглеждано у дома.

В сравнение с останалите представители на флората, кактусите са невзискателни, но за правилното им развитие са необходими условия, близки до естествената им среда и съобразени с характеристиката на конкретния вид.

Най-общото между тези растения са месестите стъбла, в които е складиран достатъчен запас от влага; плитките, но широко разположени (непосредствено под повърхността на почвата) корени; нежните и красиви цветове; необходимостта от много светлина; бавното нарастване; ареолите – вегетативните структури, от които израстват бодлите или новите издънки и методите на размножаване. Около 2-3 % от видовете имат листа, други са покрити с бодли, а трети с восъчен налеп. Известни са над 5000 вида кактуси - всеки със своя собствена структура и изисквания към средата.

Към кои условия са най-чувствителни и как да ги съхраним през студените зимни дни?

Презимуващи кактуси до източен прозорец...Най-важното от тях е наличието на достатъчно количество светлина. Развиват се най-добре поставени до прозорец с източно, югоизточно или южно изложение. Недостатъчната осветеност се компенсира с осигуряването на изкуствено осветление. Този „каприз” произлиза от особеностите на вида: кактусите фотосинтезират чрез стъблата си. На това се дължи и звездообразната форма на стъблата при някои видове – чрез нея се увеличава повърхността им и те поглъщат повече светлина, необходима за процеса фотосинтеза. Така компенсират липсата на нормални листа (бодлите са видоизменени листа). Поглъщането на въглероден диоксид се извършва през нощта, за разлика от всички останали цветя.

В естествените им местообитания влажните лета се редуват със зимни засушавания, през които кактусите се намират в състояние на покой. За да се подготвят за него, в края на лятото започва редуциране на подаваната влага. Поливките се извършват през по-голям интервал и при постепенно намаляване на количеството вода за напояване. През периода ноември - март кактусите не се поливат. При пълното изсъхване на повърхностния почвен слой (на дълбочина до 4-5 см) се пристъпва към съвсем леко оросяване. Поливането през периода на покой е недопустимо и може да доведе до загниване и унищожаване на кактуса. Някои видове се спаружват леко през зимата, но това в никакъв случай не означава, че трябва да се полеят. През следващия вегетационен период те без проблем ще възвърнат перфектната си визия. Поливният режим се възстановява в края на март, когато растенията се пулверизират с минимални количества мека вода. Специалистите препоръчват водата за поливане да бъде дъждовна или мека (през всички сезони, в които поливането е допустимо). Твърдата вода не влияе добре върху развитието на кактусите, оставя варовиков налеп по долната част на стъблата и саксиите.
През зимата трябва да се преустанови и подхранването на почвата.

Температурният режим трябва да е максимално близък до този, в естествената среда на растението. Някои видове не понасят температури по-ниски от 2ºС, други изискват около 7ºС, но при температури по-високи от 10-12ºС, зимният период се превръща в продължение на вегетационния, а това би било пагубно за растенията. Неподходящите условия за покой могат да доведат до липса на цъфтеж през следващата година, силно влошаване на декоративността или унищожаване на растението. Повишаването на температурите в помещението става постепенно в края на март.

Някои видове цъфтят през зимата. Появата на цветни пъпки и цветове не означава промяна в режима, който им се налага през този период. Продължава начина им на отглеждане в хладни, светли и сухи помещения, без подаване на влага.

Кактусите се развиват много бавно – в зависимост от вида, нарастването им е от 2 мм до 2 см за една година. За някои представители на това семейство първият цъфтеж настъпва, когато растението е на 15-20 години. Цветовете на голяма част от видовете са с трайност няколко часа. Съществуват видове, чиито цветове запазват своята свежест в продължение на 14-15 дни. Екземплярите, отглеждани в условия, със съществени отклонения от естествените и без осигурени периоди на зимен покой, могат никога да не разцъфнат.

Приспособяват се лесно към условията у дома, но не обичат промени в местоположението. Това правило важи с пълна сила и за пресяването. Пресаждат се само младите растения, за възрастните тази операция е равнозначна на унищожаване.


Последна промяна: Понеделник, 14 Ноември 2016 07:11


Влезте, за да коментирате

ВХОД | РЕГИСТРАЦИЯ
© Elegantz Ltd. www.elegantz.bg Всички права запазаени...