Заболявания по цъфтящите растения

Ръждите по цъфтящите растения се появяват при висока влажност, висока температура и предозиране на азотните торове при подхранването. В първия стадий на болестта, върху листата и стъблата се появяват множество оранжеви петна. С развитието на заразата, стъблата се деформират, а листата изсъхват. Ръждата се разпространява много бързо и за да се предпазят останалите растения, още при установяване наличието на зараза от този тип, надземните части на заболелите растения се изрязват и унищожават. В лехите не бива да остават заразени отпадъци. Превенция на заболяването е унищожаване на плевелите в градината, тъй като те стават гостоприемници на инфекциозните заболявания. При ръждата, най-честият гостоприемник е млечката (Еuphorbia cyparissias). Ако заболяването е обхванало значителен брой растения, насажденията се третират с Байфидан 250ЕК, Алто 320 ЕК20, Тилт 250 ЕК и други, като се спазват предписаните дозировки. При третиране на саксийни цветя, дозите се завишават с 15-20 %.

Фузариоза – характерните симптоми на заболяването са: едностранно фузарийно повяхване, което постепенно обхваща цялото растение. При отрязване на стъблото, се забелязва оцветяване на проводящата тъкан в нехарактерен цвят (червено кафяв). Разпространява се предимно чрез заразени почви или растения. Състоянието на цветята наподобява кореновото гниене или загниване на частите, разположени най-близко до почвения слой. Всички заболели растения (без значение от степента на поразяване) се изскубват и унищожават, а почвата под тях се третира с 2-5% разтвор на формалин. Ако и след тази обработка се установи наличие на заболели цветя, те се унищожават, а останалите насаждения се третират с 0,1% разтвор на Топсин Н 70 ВП или Фундазол 50 ВП.

Южен пригор – тепърва започва да се разпространява у нас. Появяват се бактериални листни петна. Борбата е трудна и неефективна. За предпазване на незасегнатите насаждения, трябва да се изкоренят заразените цветя и здравите, разположени най-близко до тях.

Сиво гниене – обхваща предимно съцветията в условията на висока и постоянна влажност, съчетана с високи температури. Причинява изгниването им и растенията придобиват силно влошена визия. В тези случаи влажността се редуцира (ако е възможно) и цветята се третират с Фундазол, Топсин М, Сумелекс, които потискат разпространението на гъбичната инфекция.

Брашнеста мана – причинява същите големи щети, както и при листно декоративните видове. Горещите дни, съпроводени с образуване и задържане на роса са най-подходящи за проявяване симптомите на заболяването. По-старите листа се покриват с характерния бял прахообразен налеп. Растението изглежда слабо, недоразвито и като предпазна мярка трябва да бъде отскубнато и унищожено. При широко разпространение, насажденията се третират с Байлетон, Анвил, Систан, Тилт и др., като разтворите се приготвят, съгласно указаната на опаковките концентрация.

Бактериално изсъхване – болестта е опасна и е съпроводена с пожълтяване и последващо изсъхване на части от растението. Постепенно обхваща цялото растение. Не съществуват препарати за ефективна борба със заболяването. При първите съмнения за наличие на заболели растения, те се изскубват и унищожават, а останалите стръкове да се третират с 0,3-0,5% разтвор на Стрептомицин сулфат.

Чернилка – характерна e за астрите (Callistephus chinensis). В сезона на масов цъфтеж растенията увяхват бързо и масово. В основата на стъблото се появява некротизирала тъкан, която нараства с голяма бързина. Предпоставка за появата на чернилката е засаждането на растението в сенчести участъци и при малки разстояния помежду им. Неправилното подхранване, топлината и поддържането на висока влажност ускоряват развитието ѝ. При откриване на първите заболели растения се спира поливането и те се третират с Редомил МЦ 72 или Корсейт РПВ, след което се загърлят с почва, за да се стимулират процесите на коренообразуване над заболялата част на стъблото.

Червен листен пригор – засяга най-често хипеаструма (Hippeastrum). По листата се появяват яркочервени петна с неправилна форма, които постепенно покриват всички части на растението. За кратко време цветът им се променя в тъмно кафяв, а нападнатите части се деформират. Цветоносите се пречупват, а луковиците загниват. Подходящи за развитието на червения листен пригор са ниските температури и високата влажност. При първоначалната проява на характерните симптоми се намалява подаването на влага и се повишава температурата в помещението. Заболелите растения се третират с Пероцин 75 Б, Купроцин и др.

Септориоза – проявява се доста често в дъждовни и влажни есени. По листата се появяват закръглени жълти петна, покрити с дребни черни точици, които всъщност са плодни тела. При развити на заболяването листата пожълтяват и изсъхват, а по листните дръжки и стъблата се появяват вдлъбнати издължени петна с тъмно кафява или черна окраска. Най-разумно е заболелите растения да се унищожат, а разположените в близост до тях да се третират с Дитан М-45 или Топсин М 70 ВП. Градината трябва да се почисти от растителните отпадъци, тъй като спорите запазват своята жизненост за период от 2 години.

Профилактиката на цъфтящите растения е свързана с редовното почистване на всички прецъфтели цветове, изсъхнали и наранени листа и клонки. Растителните отпадъци се изхвърлят редовно. Ефективната борба с плевелите намалява риска от заразяване, тъй като те са подходящи гостоприемници на инфекциозните заболявания и вредителите. Ако е заболял единичен екземпляр е по-добре да бъде отскубнат заедно с корена и да бъде унищожен извън границите на градината, а при стайните цветя – заедно с почвата и съда,в който е засят. При по-масово развитие на заболяването – върху почти всички растения в лехата – се пръска с препарати, съдържащи мед (Cu) които са с антивирусно и противогъбично действие. Най-добрата превенция на болестите по цъфтящите растения са балансираният поливен режим и правилният избор на начин за поливане. Силното разпръскване на капки, съчетано с високи температури, повишава риска от развитието на патогенни гъби.