Да си отгледаме пасифлора (Passiflora Caerulea)

• десетте венчелистчета са оприличени на апостолите, присъствали на Христовото разпятие...
• „лъчите“ в центъра на цвета символизират трънения венец...
• петделните перести листа са ръцете на преследвачите...
• а лиановидните стъбла – камшиците...

Семейството наброява над 500 вида, които могат да се класифицират като храстовидни, катерливи, саксийни или плододаващи. Стъблата на някои дървесни лиани достигат внушителни размери – над 10 метра. Цветовете са ароматни, много деликатни и краткотрайни (увяхват за 1 ден), след което веднага се разтварят нови, създавайки илюзията за продължителен цъфтеж. Обагрянето им е в бяло, лилаво, розово, синьо, червено, жълто и техните нюанси. Цъфтежът продължава от ранна пролет до късна есен.

У дома можем да отгледаме саксийни видове като синята пасифлора (Passiflora Caerulea), които при добри условия развиват богатата си декоративност и се отрупват с цвят.

Най-важна за развитието на растението е светлината, защото при засенчване то не цъфти. През май можем да настаним саксията на слънчев балкон, като задължително осигурим леко засенчване в горещите обедни часове. Неблагоприятният есенно-зимен сезон пасифлората ще преживее само, ако е поставена на най-осветеното място в жилището. Цветето обича свежия въздух, но не понася теченията и местоположението му трябва да се съобрази с този негов каприз.

През лятото се развива добре при температури до 25-28º С, а през зимата трябва да му осигурим поне 10-11º С. Стъблата се развиват доста бурно и можем да ги насочваме в желаната посока като поставим конструкция, по която мустачките могат да се захващат. Пасифлората изглежда много добре и отглеждана във висяща кошница като каскадно растение.

Полива се с мека вода. През лятото почвата се поддържа влажна, но не прогизнала. През зимата поливките са по-оскъдни и редки. Пулверизирането на листата с филтрирана вода благоприятства залагането на повече цветни пъпки и гарантира появата на по-едри цветове.

Растението е непретенциозно по отношение на почвата. Препоръчително е да се използва по-бедна смеска за балконски цветя. Плодородните почви осигуряват бурна вегетация, развитие на пищна листна маса, което е съпроводено с липса на цъфтеж. Почвата трябва да бъде добре дренирана, защото при задържане на вода листата и цветните пъпки започват да жълтеят и окапват, а растението губи целия си екзотичен чар.

През пролетта се подхранва ежеседмично с амониеви торове, а от началото на май – със субстанции, богати на калий (за стимулиране на цъфтежа).

Синя пасифлора
(Passiflora Caerulea)

Младите растения се пресаждат всяка пролет, тъй като съдът става тесен за силно развитото коренище. При възрастните видове нарастването на кореновата система е по-умерено и прехвърлянето в подходяща саксия се извършва на две години.

В периода март-май слабите стъбла се изрязват драстично (до почвата), а останалите се съкращават наполовина. Така се формира по-гъста и плътна корона. Изсъхналите или загнили части се отстраняват, независимо от сезона, тъй като предизвикват появата на болести, които могат да унищожат цялото растение. През октомври пожълтелите листа се премахват и растението се прибира в жилището.

Най-опасни за развитието на пасифлората са белокрилките, щитоносните въшки, акарите и трипсът. Борбата с белокрилката се води с 0,1% разтвор на Ланат 20Р. При появата на щитоносни въшки най-доброто средство е 0,5% разтвор на веро и памучен тампон, с които се премахват щитчетата. Операцията се повтаря неколкократно. Ефективен срещу акарите е препаратът Нисоран Б. Заболялото растение се пръска с 0,5% разтвор. При появата на характерните за трипса сребристи петна, цялото растение се третира с 0,1% разтвор на Маршал 25ЕК или 0,03% разтвор на Талстар 10ЕК.

Пасифлората се размножава чрез семена, разделяне на коренището или резници.

Преди засаждане семената се накисват в хладка вода за 1-2 дни. Тези, които потънат се засаждат. Останалите на повърхността се изхвърлят, тъй като няма да дадат цвят. Засаждат се през май, юни или юли. При този вид размножаване, растението цъфти едва на петата година. Връхните резници се вземат през февруари, март или април. За добро вкореняване се изисква да имат най-малко 3-4 добре развити листа, а температурата на въздуха и пясъка да е в диапазона 21-24º С. Контейнерът с резниците се покрива със стъкло. След вкореняването, те се засаждат в почвена смеска, състояща се от пясък, угнил оборски тор и чимовка. Младите растения цъфтят през следващата година. Най-често срещаният начин е разделяне на коренището в ранна пролет, когато растението се пресява.

Както всяко цвете, пасифлората се нуждае от грижи и любов, за да разкрие цялата си прелест.