Папратите в нашата градина – най-отглежданите видове

• тънки и мрежовидни корени
• видоизменени стъбла
• овласиняване и спираловидното завиване на развиващи се листа
• разположението на спорите по обратната страна на петурата
• начина на размножаване чрез спори, а при някои хибриди и вегетативно, чрез разделяне на коренището при пресаждане

Познатите сортове се различават по височината (от няколко сантиметра до 2-3 метра) и по листата (форма, окраска и начин на захващане към коренището). Листните форми са изключително разнообразни: прости, гребеновидни, перести или цели. Обагрени са в различни нюанси на зелената гама, в сребристо или сиво-зелено. Някои са захванати за листна дръжка, а други образуват прикоренова розетка.

Най-често срещаните представители на папратите в домовете и градините у нас са:

Нефролепис (Nephrolepis exaltata) – един от най-невзискателните и разпространени видове. Листата са ярко зелени, едро назъбени от двете страни на дяловете. Дължината на листната дръжка, при добри условия на отглеждане, може да достигне до 1 метър. Предпочита непряката слънчева светлина, но издържа и на полусянка. Не понася температури по-ниски от 13-14º С. Листната маса се нуждае от висока въздушна влажност, която се поддържа чрез поставяне на саксията върху мокри камъчета или чрез оросяването ѝ. Почвата се поддържа винаги влажна и през пролетта и лятото се подхранва ежеседмично. Пресажда се при необходимост – когато корените изпълнят саксията. При разделяне на коренището се получават нови растения. Не се препоръчва пръскането с хербициди. При влошаване на декоративността, листата се изрязват ниско до почвата, а саксията се поставя във влажна и топла среда до появата на новите листа.

Адиантум (Adiantum Raddianum) – един от най-нежните видове, познат и под наименованието „косите на Венера”. Естественото местообитание на вида са субтропичните райони на Европа, Азия и Африка. Листата са перести и покрити с лек восъчен налеп. Прихванати са към пълзящите стъбла с къси и лъскави черни дръжки. Растението не понася сухия въздух, поради което саксията се поставя върху мокри камъчета или листата се пръскат редовно с дъждовна вода. Поради постоянната почвена влажност, която се поддържа, съществува риск от появата на дъждовни червеи в почвената смеска. В тези случаи саксията се натапя в разтвор на калиев перманганат и вредителите излизат през дренажните отвори или на повърхността на почвата. Изсъхналите листа се изрязват ниско, а редовното оросяване на повърхностния почвен слой допринася за по-бързата поява на новите свежи листа. По-дребните вариететни форми се използват при композициите, засаждани в стъклени съдове.

Асплениум (Asplenium Nidus) – видът е широко разпространен в тропическите гористи зони на Австралия и Индия. Растението е епифит – прикрепва се с коренчетата си към загниващи пънове и кората на дърветата. Листата са наситено зелени, широки, цели, с вълниста периферия и са събрани в розетка. Вирее при добро осветяване или полусянка. Най - подходящите температури за развитието му са в диапазона 16-18º С. За осигуряване на оптимална влажност, повърхността на почвата се покрива с влажен мъх, а листата се оросяват. Полива се обилно през лятото и по-умерено през зимата. Растението е подходящо за озеленяване на леко сенчестите кътчета в градината. Този вид се приспособява много добре и към условията в затворените жилищни пространства.

Флебодиум (Polypodium aureum) – изключително красива и рядко срещана у нас папрат. Произхожда от Антилските острови и Бразилия. Има повърхностно коренище, покрито с канелено оцветени власинки. Листните петури достигат до 60-80 см дължина и 30-40 см широчина. Листата са сребристи, дълбоко изрязани и с вълниста периферия. Прихванати са към коренището с дълга и тънка дръжка. Осветените и полусенчести кътчета в градината и дома са подходящи за развитието й. Не понася температури по-ниски от 12-13º С, поради което се отглежда в контейнери, които се прибират на закрито през зимата. Поливките са обилни през лятото и по-оскъдни през есента и зимата. Водата за напояване трябва да бъде мека и със стайна температура. Сухият въздух влияе зле на растението. Допълнителна въздушна влажност се осигурява предимно чрез поставяне на контейнера върху мокри камъчета. Пресажда се, когато коренището изпълни саксията. Размножава се вегетативно – чрез разделяне на коренището.

Платицериум (Platycerium Bifurcatum) – много ефектна папрат, позната и като „еленови рога“. Развива два вида листа: стерилни, люспести, с кафява окраска (при възрастните растения) и широка закръглена форма, чрез които растението - епифит се закрепва към кората на дърветата или почвата и зелени, изправени, с форма, наподобяваща силно разклонените еленови рога. Изправените листа са покрити с восъчен налеп, който намалява изпарението на влага от широката им повърхност. Вирее и без почва. Особено ефектна е висящата композиция от парче дърво или напукана кора, върху която е вкоренен платицериум. Може да се отглежда и в плитък съд, върху почвена смеска от листовка и пясък. Влажният въздух и непряката слънчева светлина са най-добрата среда за развитието му. Полива се веднъж седмично, като растението се поставя в съд с мека вода, която има стайна температура. Не се препоръчва директно пръскане на зелените листа. През зимата саксията се разполага далеч от отоплителните уреди. Видът се размножава изключително трудно при домашни условия.

Птерис (Pteris Cretica) – папрат с компактна форма и заострени листа, чийто цвят прелива от наситено зелено по периферията до светло зелено в средата. Невероятната красота на растението се разкрива при осигуряването на оптимални условия за развитието му: светло място с леко засенчване, почва с лека киселинност (листовка, угнил оборски тор, пясък и горска почва) и висока въздушна влажност. Птерисът се приспособява лесно към затворените пространства. Температурата през зимата трябва да е поне 13-14º С. През лятото се поддържа постоянна почвена влажност, а през зимата субстратът трябва да позасъхне преди следващото поливане. Честото оросяване на листата и ежеседмичното подхранване с торове са гаранция за превъзходна визия на растението.

От миниатюрните видове до високите няколко метра екземпляри, папратите внасят елегантност и свежест в жилището и градината...