Каква почва да изберем за нашите растения..?

Ограниченият по обем почвен субстрат, върху който се развиват саксийните растения, налага редица изисквания към структурата и химичния му състав. Компонентите на смеската и допълнителното внасяне на подхранващи съставки трябва да осигуряват лесно усвояване на хранителните вещества, добро аериране на кореновата система и достатъчни запаси от влага.

Растенията имат различни предпочитания към химичната реакция на почвената смес. Бегонията (Begonia Bowerae), мушкатото (Pelargonium Regale), фуксията (Fuchsia) и цикламата (Cyclamen persicum) се развиват най-добре в слабо кисели почви. Сентполията (Saintpaulia Ionantha), азалията (Azalea indica), хортензията (Hydrangea Macrophylla) и рододендронът (Rhododendron) предпочитат почви с по-висока киселинност. По-добрата си декортивност аспарагусът (Asparagus Sataceus) и карамфилите (Myrtaceae) развиват само, когато им е осигурена почвена смес с подчертана алкална реакция. Орхидеите (Orchidaceae) имат съвсем различни изисквания към почвената субстанция: да е въздухопропусклива, с лека киселинност (РН 5,5 - 6,5), да задържа влагата няколко дни и да е богата на хранителни соли.

Правилният избор на почва зависи предимно от индивидуалните предпочитания на цветята, които отглеждаме и личният ни опит като градинари.

На пазара се предлага богат асортимент от почвени смески, подходящи за различни групи растения (палми, листно-декоративни, цъфтящи, балконски, орхидеи и др.), които са предпочитани от начинаещите градинари. Върху опаковката на всеки артикул е посочена детайлна информация за съотношението на съставките, киселинната реакция (РН), вида и процентното съдържание на добавените хранителни вещества и растителните видове, за които е предназначена.

Освен специалните смески, в търговската мрежа се предлагат и универсални, но преди да ги използваме, трябва да сме наясно, че в техния състав влизат равни обемни части листовка, угнил оборски тор, торф и пясък, което означава, че трябва да добавим допълнителни съставки, с които да регулираме киселинната реакция и да променим структурата ѝ, съобразно потребностите на цветята.

Утвърдените цветари сами подготвят почвените смески за растенията, които отглеждат. Основните съставки на субстрата са:

Чимовка — взета от пласта, разположен непосредствено под тревните чимове по поляните или директно от къртичини. Тя е основна съставка в почвената смес, която е определяща за структурата и е основен регулатор на бактериалната среда. Киселинната ѝ реакция (РН) варира между 7 и 7,5.

Листовка — състои се от напълно разложени листа, предимно от леска (Corylis), клен (Acer) и липа(Tilia). Листната маса на някои дървета е с високо съдържание на танини и е неподходяща за използване. Такива са върбата (Salix) и дъбът (Quercum). Листовката се използва за повишаване влагоемността и киселинността на субстрата. Смеските, предназначени за разсади или цветя с по-нежни коренчета, по правило, съдържат повече обемни части от листовка.

Оборски тор — получава се от разлагането на органични вещества и е основен подхранващ елемент. Използва се само, когато е добре угнил. Недостатъчната му зрялост предизвиква изсъхване на растенията.

Торф — получава се при гниене на корените на тревните покрития по високите плата, което се извършва в отсъствието на кислород. Характеризира се с висока хигроскопичност. Олекотява и подобрява почвената структура.

Пясък — използва се промит речен пясък с едрина на зърната до 2 мм. Влагането му позволява по-добро аериране и рохкавост на почвата.

Счукана борова кора — повишава аерацията и е основна съставка в смесите предназаначени за орхидеи (Orchidaceae).

Хвойнова почва — бедна, но с ниска киселинна реакция (РН 4-5)

Дървени въглища — за предпочитане по-едро счукани. Използват се за регулиране на влагата. Имат способността да поемат част от водата за поливане и да я отдават при засушаване на почвената смеска. Не позволяват повишаване на киселинността на субстрата стопират развитието на патогенни гъби.

Перлит или керамзит — инертни добавки, които при наличие на влага могат да увеличат обема си до 15 пъти. Използват се за корекция на влагозадържането в почвата. Тази съставка може да бъде заменена с накъсан дунапрен.

Сфагнов мъх — образува тънки разклонени стъбла, които израстват върху изсъхналите по-стари. Отмрелите стъбла образуват торф, поради което в литературата се среща и под наименованието сфагнов торф. Включва се в състава на смески, предназначени за цветя, растящи върху растителни остатъци.

Компонентите се смесват в определени съотношения, така че да осигурят много добро отцеждане, въздухопропускливост и подходящо РН за всяко конкретно цвете.

Най-често използваните почвени смески са:

• стандартна чимовка — състои се от чимова пръст, оборски тор и пясък в съотношение 2:1:1
• смес за растения с интензивен растеж — чимовка, оборски тор и пясък в съотношение 1:2:1
• смес за влаголюбиви цветя — чимовка, листовка, торф и пясък в съотношение 1:1:2:1
• смес за орхидеи  — сфагнов мъх, борова кора, торф и перлит в съотношение 2:2:1:1
• смес за папрати — торф, листовка и пясък в съотношение 3:3:2

Съотношенията са посочени в обемни единици.

При правилно дозиране на съставките и използване на съдове с подходящ обем, ще отглеждаме винаги красиви стайни цветя.