ВРЕМЕ Е ЗА: Прибиране на мушкатото у дома

За да преживее студените зимни месеци, трябва да му осигурим уютна „квартира“ с подходящи условия. Местоположението му трябва да осигурява приток на светлина най-малко 10-12 часа дневно. В облачни дни е добре да се предвиди възможността за допълнително осветление. По тази причина най-подходящото място е на перваза на прозореца, стига саксията да е достатъчно отдалечена от радиатор или друг топлоизточник, тъй като растението не понася горещия и сух въздух. При липсата на достатъчно светлина, стъблото се издължава и въпреки желанието да отгледаме кичест храст, ще получим слабо и зле изглеждащо растение. Освен светлина, помещението трябва да се отоплява през зимните месеци, и температурата в него да е умерена (17-18º С).

Преди да го внесем в помещението, трябва да го почистим от изсъхналите клонки, листа и съцветия. Можем да го наторим еднократно с подходящи есенни торове. Това подхранване цели да осигури достатъчно съпротивителни сили на растението срещу гъбичните заболявания.

След преместването, грижите за мушкатото се свеждат до поливане и почистване на пожълтелите листа. Цветето е сукулентно, т.е. натрупва запаси от влага, поради което поливките през този сезон са оскъдни и редки – веднъж седмично. За да не увредим корените, използваме престояла вода със стайна температура. Поливките със студена вода могат да унищожат растението. При поливането внимаваме да не се намокрят стъблото или листата. Отрязваме дръжките на пожълтелите листа на около 0,5 см от стъблото. По този начин не нараняваме повърхността му и свеждаме до минимум риска от развитие на болести.

Ако растението се развива добре, образува цветни пъпки и цъфти обилно, през януари и февруари трябва да му осигурим принудителен покой. За целта подрязваме страничните клонки над листните възли с пъпка. Клоните, които растат навътре подрязваме под пъпките. Наранените клони отрязваме на 4-5 см от стъблото. По същия начин процедираме и с мъртвите клони. Ако в основата на стъблото има млади израстъци, ги отрязваме близо до стъблото (на около 0,5 см), за да не черпят живителни сокове, за сметка на клоните от горната част на короната. Всички срезове посипваме с прах от стрити дървени въглища – за да избегнем риска от зарази. За стимулиране растежа на нови клонки, подхранваме еднократно с универсален тор за цъфтящи растения. Пренасяме растението в по-хладно, но също толкова осветено помещение. През март саксията се внася в топло помещение и през май на балкона ще имаме един великолепен кичест храст. Когато броят на саксиите е много голям и не сме в състояние да осигурим такива условия за всички растения, можем да постъпим по два начина:

При първия начин трябва ги внесем в по-прохладно помещение, с постоянно поддържана температура 8-10º С. И при този вариант е в сила изискването за достатъчна осветеност, тъй като растението е силно чувствително към светлината. Преди да внесем саксията, отново премахваме изсъхналите клонки, съцветия и листа, а пожълтелите отрязваме, като оставим част от дръжката. Поливаме много рядко, но ако температурата падне под 8º С, спираме подаването на влага. С тези условия, осигуряваме на мушкатото покой до пролетта. При този начин съществува риск от появата на сиво гниене по стъблата. Това означава, че редовно трябва да следим за появата на гнилостни петна. Ако установим наличие на такива, се налага да изрежем с остър градинарски нож загнилата част и да посипем мястото с прах от стрити дървени въглища. За сгъстяване на короната, подрязваме растението през пролетта, при изнасянето му на балкона.

Вторият вариант е свързан с вземането на стъблени резници. Всеки резник е с височина 6-9 см и трябва да има 4 или 5 листа. Задължително отстраняваме цветните пъпки. Срезът правим с остър градинарски нож на 2-3 мм под коляното (удебеление на стъблото, за което е закрепена листната дръжка). За вкореняването избираме един от двата добре познати начина:

1. натапяме ги в съд с вода, който поставяме в светло и топло помещение, далеч от източници на топлина. В съда можем да поставим парче дървени въглища, като предпазна мярка срещу развитие на гнилостни бактерии. След 2-3 седмици се появяват първите коренчета. Растенията престояват в съда до пролетта. Възможно е стъблата да се издължат. В този случай кичеста корона ще получим като отрежем връхчето при пресаждането. Друг проблем е прекаленото нарастване на младите корени – решаваме го, като с остър нож скъсим дължината им на половина.

2. оставяме ги да засъхнат и набучваме по 4 – 6 резника в саксия с влажна почвена смеска, състояща се от градинска почва и пясък в съотношение 2:1). Покриваме саксията с полиетиленов плик или прозрачен съд и я поставяме на топло и светло. Вкоренените резници засаждаме в контейнери през пролетта.

Старите растения можем да изхвърлим заедно с почвата, тъй като корените отделят вещества с инхибиращо действие. Можем да ги съхраним заедно с контейнерите в избата, без да ги поливаме до пролетта. През март да ги внесем в светло и топло помещение, да отстраним изсъхналите клони и листа. След смяна на почвения субстрат и стартиране на поливките, растенията ще развият нови листа и клони, но старите вдървесинени части ще влошават декоративността им.