ВРЕМЕ Е ЗА: Есенна грижа за градината...

Като опитни градинари, имаме наблюдение върху развитието на растенията в градината. Знаем кои от тях са се развивали добре и за кои условията са били неблагоприятни. През есента, на базата на тази информация трябва да планираме градинската площ за следващата година. Определяме местоположението на новите лехи и избираме цветя, с които да заменим слабо развилите се. Това ще ни помогне навреме да засадим пролетните луковици. Общото правило - дълбочината на засаждане да е равна на височината им, умножена по 3, не е валидно за всички пролетни цветя. За да им осигурим оптимални условия за развитие, трябва стриктно да спазим съветите на производителя, указани на опаковките. Най-удобно е да използваме сеялка за луковици, но ако не разполагаме с такава, можем да се доверим на традиционния градинарски инвентар. В леглото, което сме подготвили, насипваме добре угнил оборски тор, поставяме луковичките (с връхчетата нагоре) и покриваме с почва.

Сезонът е подходящ за нанасяне на корекции за отстраняване на допуснатите недомислия в планировката на градината. В началото на есента почвата е все още топла и влажна, а тези условия са много подходящи за пресаждане на многогодишните видове. Пренесени на ново място, растенията ще могат да развият нови корени и по-лесно да се адаптират към средата, в която ги поставяме. Това се отнася и за младите дръвчета и храсти, които сме засадили на неподходящо място (от гледна точка на условията за развитие или екстериорния дизайн).

Едно от мероприятията, които не бива да пропускаме е подхранването с подходящи торове. За предпочитане е използването на биотор от червен калифорнийски червей, но ако не можем да си го позволим (заради високата му пазарна цена) го заменяме с някой от предлаганите на пазара есенни минерални торове. При липса на дъжд, непосредствено след наторяването поливаме лехите обилно.

Принципно, есента е сезонът, в който растенията се нуждаят от по-малко влага. Поливките са по-редки и оскъдни – извършват се само, когато почвата е пресъхнала. Въпреки по-ниските температури, отново се налага да предпазваме листата на цъфтящите видове от намокряне и да оросяваме листно-декоративните, макар и през по-големи интервали. За да разчитаме на поливната система и през следващия сезон, трябва да я демонтираме и съхраним на закрито.

Специални грижи през този период изискват и розите. Непосредствено преди падането на сланите, съкращаваме стръковете до височина 30 см, засипваме ги с почва и мулчираме. Така ще предпазим корените им от измръзване. Заедно с розите, мулчираме всички растения, чувствителни към сланите.

След приключване на обилния цъфтеж, декоративността на едногодишните видове е силно влошена и настъпва моментът, в който трябва да ги отстраним. При извършването на тази операция в почвата не бива да оставяме остатъци от корените им.

Време е за прибиране на летните луковици (далии, гладиоли). Изкопаваме ги внимателно и изчакваме да изсъхнат. До пролетта ги съхраняваме в проветриви съдове, при температура 4-5º С.

Време е да приберем саксиите и контейнерите с многогодишни цветя от балконите и верандите. За да преодолеят шока от силно намаленото количество светлина, което ще получават, е добре да им осигурим условия близки до оптималните. Най-светлолюбивите видове ще поставим на перваза на прозореца (най-тънкото перде намалява с 30% притока на светлина). Стайните цветя също трябва да преминат през фазата на покой. Можем да я предизвикаме изкуствено, като намалим количеството на подаваната влага и притока на светлина, като се съобразим с индивидуалните им изисквания.

При многогодишните тревисти растения и храсти, започва обратното сокодвижение – от стръковете към корените. Това налага при пожълтяване или привеждане на стръковете към земята да ги подрежем. Обикновено отстраняваме ¼ от дължината, но всяко растение има индивидуални особености, с които е редно да се съобразим. Връзваме на сноп стъблата на декоративните треви и покриваме основата им с шума и клонки. По този начин ще ограничим навлизането на влага в сърцевината.

Натрупването на окапали листа върху живите плетове ограничава достъпа до светлина и свеж въздух. Това налага да ги почистваме редовно. През този сезон извършваме и подрязването им. Съкращаваме обема на короната максимално, без да допускаме образуването на „дупки“ (следва период на забавен растеж и до пролетта живият плет ще изглежда оголен).

В късна есен трябва да подготвим и декоративните дървета за зимата. Задължително отстраняваме счупените и изсъхнали клони. Премахваме шишарките на иглолистните видове. При по-чувствителните към студа растения, се налага да приберем клоните и с подръчни материали (канап, мрежа, зебло) да ги оформим като снопове. Допълнително можем да ги увием с хартия и найлон. За да защитим клоните от прекършване, в следствие на натрупания сняг, можем да ги пристегнем към ствола. Не бива да подценяваме и вредите, които гризачите нанасят на дръвчетата. За да ги предпазим, около стволовете поставяме предпазни метални решетки или мрежи.

Почиствайки редовно тревните площи от нападалите листа и окосените стръкове, ще ограничим развитието мъхове и плевели, както и разрастването на кафявите участъци. През септември и октомври продължаваме да косим редовно моравата и да поддържаме височина на стръковете, не по-голяма от 7 см. Последното косене се извършва в началото на ноември, след което я оставяме да израстне. По-високите стръкове ще осигурят по-добра защита от ниските температури. През този сезон за подхранването на тревните смески са подходящи калиеви торове. По-ниското съдържание на азот прави тревния килим по-устойчив на слани. Чрез грапенето осигуряваме на моравата аерирана почва и пълноценно усвояване на подхранващите вещества.

Преди настъпването на първите студове, трябва да зазимим и градинското езеро. Източваме водата и осигуряваме подходящи условия за водните растения и рибките. Водопроводните тръби изолираме със слама или стъклена вата. Демонтираме помпата и с подръчни изолационни материали (слама, листа, клонки) изпълваме отводненото пространство. Препоръчително е да покрием цялата площ с конструкция от дъски, но ако нямаме тази възможност изработваме покритие само за техническите съоръжения.

След като сме подготвили градината за новия сезон ни остава само търпеливо да изчакаме настъпването на пролетта, когато ще се насладим на новата цветна феерия.