Кои цветя да засадим през септември..?

През септември се извършва сеитбата на следните градински цветя:

Кокиче (Galanthus) – при засаждането му трябва да вземем под внимание способността му да се разраства бързо, образувайки колонии. Избираме му открити и защитени от вятъра места, около храсти или дървета, избягвайки високите сухи местоположения, както и ниските, задържащи влага. Подготвяме почвена смеска с угнил оборски тор или компост. Когато почвите са тежки и глинести, можем да подобрим структурата им с добавянето на промит речен пясък. Дълбочината на засаждане при леките почви е два пъти височината на луковицата, а при по-тежките – колкото височина им. Растоянието между отделните луковици може да бъде 10-12 см. Растението изглежда перфектно, засято в група.

Минзухар (Crocus) – местоположенията трябва да са светли и осигуряващи пряко слънчево греене, поне 4 часа дневно, тъй като на сянка цветовете му не се разтварят. Подбираме почва с неутрална киселинна реакция, добре отцеждаща се, лека и глинеста (луковиците не понасят влагата по време на покой). Засажда се на дълбочина 6-7 см, като се спазва отстояние между грудко-луковиците 7-10 см.

Лале (Tulipa) – за лалетата осигуряваме топли и слънчеви места, може и с леко засенчване. Почвата трябва да е много добре дренирана и глинесто-песъчлива. Луковиците се полагат на дълбочина 9-10 см, в група и на отстояние 5-6 см една от друга.

Нарцис (Narcissus)- приспособимостта му към условията го прави идеален за различни цветни композиции в лехата, по моравата или около стволовете на дърветата. Понасят добре и по-сенчестите изложения, но обилен цъфтеж имат само при наличието на пряка слънчева светлина. Нарцисите изискват богата на хумус, дренирана почва, но тъй като не понасят наторяването с угнил оборски тор, го внасяме при засаждането на предшестващата култура. Лукувиците заравяме на дълбочина около 10 см, при 18-20 см разстояние помежду им.

Зюмбюл (Hyacinthus) – подходящи са слънчевите и защитени от вятъра местоположения, с лек наклон, осигуряващ оттичането на дъждовните води. При наличие на високи подпочвени води, задължително трябва да направим добър дренаж и да подготвим лехи с по-голяма височина. Преди засаждането, в почвата внасяме много добре угнил оборски тор. Трябва да избягваме почвите с по-висока киселинност, тъй като растението не се развива добре върху тях. Дълбочината на засаждане е около 10-12 см (3 пъти височината на луковицата). Спазваме отстояние между отделните растения около 15 см. При холандските хибриди се налага да извадим луковиците, след края на активния вегетационен сезон. Засаждаме ги отново в края на септември. Ако не направим това, през следващия сезон цветовете им ще бъдат по-рехави и дребни.

Иглика (Primula) – при избора на местоположение трябва да се водим от изискванията на избраните сортове - едни предпочитат слънчеви изложения, други по-сенчести. При засаждане в алпинеуми е добре да ги позиционираме в северни, западни или източни изложения.Почвата трябва да е глинеста и рохка, да задържа влагата и да е богата на хранителни вещества. Посадъчният материал засаждаме в почистената от плевели почва. От особена важност за презимуването е да съхраним листните розетки, които предпазват корените от ниските температури. За да запазим декоративността, е препоръчително да разделяме туфата на всеки 3-4 години. Така растението се обновява и предпазва от неприятното оголване.

Момина сълза (Convallaria) – предпочита слънчевите и леко засенчени изложения, около храсти и в лехи. При по-значителен недостиг на слънчева светлина, цъфтежът е много слаб. Развива се добре върху обработени и богати на органични вещества почви. Запазва безупречната си декоративност я пресаждаме на 9-10 години. Есенното преместване на ново, подходящо място, ни гарантира богата листна маса и обилен цъфтеж през пролетта. Разделеното коренище поставяме в предварително подготвено легло и покриваме горната част на кълновете с тънък почвен слой (1,5-2 см).

Градинска теменужка (Viola tricolor) – през септември засаждаме семената за разсада, като задължително им осигуряваме влага и топлина. Те поникват за 7-15 дни. При появата на втората двойка листа се извършва пикиране. Когато растенията достигнат височина 6-7 см ги засаждаме на постоянно място в градината, на огрени от слънцето места и върху плодородни, рохки почви.

Ирис (Iris) – коренището на ирисите разделяме след периода на цъфтеж. Засаждаме растението върху отцедливи почви, на открити слънчеви места, като осигуряваме разстояние между ризомите или луковиците, поне 20-30 см.

Мускари (Muscari armeniacum) – видът е известен и под наименованието кукувиче грозде. Осветеността на местата за засаждане е без значение, тъй като растението се развива и цъфти еднакво на слънце и сянка.
Лукувиците засаждаме на дълбочина 6-8 см, след като в почвата сме внесли угнил оборски тор (5 кг/м²). През периодите на покой, трябва да поддържаме почвата около луковиците суха.

Декоративен лук (Allium schoenoprasum) - луковичките засаждаме на дълбочина четири пъти по-голяма от диаметъра им и на разстояние 10-20 см една от друга. Растението не е претенциозно към състава на почвата. Подбираме слънчево изложение и поддържаме подходящата почвена влажност.

Фритилария (Fritillaria) – растението е известно и под наименованието ходжово лале. Може да го засадим на слънчеви или полусенчести места. Почвата трябва да е добре дренирана, тъй като фритиларията не понася застояването на вода. Луковиците полагаме на дълбочина 18-20 см, при разстояние помежду им 30-35 см.

Правилното позициониране, грижливо подготвената почвена смеска и засаждането на растенията в подходящия времеви период, ще ни осигурят окъпана в цвят, пролетна градина.