Цветя, цъфтящи през септември

Новата цветна вълнà в алеите през ранната есен се състои от:

Хризантема (Dendranthema / Chrysanthemum) – кралицата на есента идва от далечна Азия. В древен Китай цветето символизирало победата над зимните сили, а във Великата Римска империя, било прието като символ на власт и могъщество. Значителна част от сортовете са селектирани във Франция, където климатът се оказва благоприятен за отглеждането им и днес видът включва разновидности с различна зимоустойчивост, височина на стъблата, едрина, багри и форми на съцветията. Стъблата са изправени и разклонени. Достигат до височина 100 см. Листата са срещуположни, нарязани и овласени от обратната страна. Съцветията са сложни, при някои сортове са плоски, при други – тръбести. Атрактивни са видовете със съчетани тръбести и плоски цветове. За по-пищната им декоративност се изисква слънчево изложение, редовно подхранване и поливане. За получаване на добре разклонени корони, върховете на стъблата се пензират (прищипват) неколкократно, без да се премахват страничните разклонения и образувалите се цветни пъпки. Така по време на цъфтежа растението ще е с плътна структура и обсипано с цвят. Размножава се чрез разделяне на храста през 2-3 години, за да не се сгъстява прекалено. Разделянето се прави в късна есен или в много ранна пролет, когато новите стъбла са все още малки. Засаждат се в добре наторена почва. Препоръчва се смяна на местоположението, тъй като растенията изтощават почвата. Грижите за презимуването им са в зависимост от сорта: зимоустойчивите не изискват допълнителни грижи, но по-деликатните трябва да се мулчират, за да оцелеят при ниските зимни температури.

Гладиола (Gladiolus) – магичната им красота идва от Южна Африка. Според поверията, растението имало магична сила и древните войни носели луковиците му като амулет срещи злите сили. В Европа цветето се приема като символ на верността. Гладиолите имат изправени и неразклонени стъбла. Листата са зелени, мечовидни, със заострен връх. Цветовете са последователно разположени върху дълъг цветонос и разцъфтяват последователно. Обагрени са от бяло до тъмно червено, като според сорта могат да са едноцветни или шарени. Недостатък е кратката им трайност.
Предпочита слънчеви изложения, богати и рохки почви, редовно поливане и подхранване. Размножават се чрез луковици. Използва се предимно за рязан цвят.

Есенен минзухар (Colcicum autumnale) – известен и под наименованията зимен мразовец и къприкожух. През пролетта от луковицата се развиват широките бъбрековидни листа с назъбена периферия. Те имат специфична миризма на чесън и отмират преди началото на цъфтежа. От една луковица могат да израснат 6-7 цвята, всеки от които има по шест по-широки прицветника, от тези на обикновения минзухар и шест тичинки. Растението е отровно, но влиза в състава на различни фармацевтични продукти. Обича слънчевите кътчета в градината, но понася и леко засенчване. Не е придирчиво към състава на почвата, стига тя да е добре дренирана. Задържането на вода в почвената смес причинява загниване на луковицата и е предпоставка за развитие на гъбични заболявания. Подхранва се през периода на активна вегетация с комплексни минерални торове и изисква редовно поливане. Размножава се чрез делене на грудколуковицата. Препоръчва се пресаждане на всеки 2 години.

Щернбергия (Sternbergia lutea) – наричана още есенен нарцис. Носи името на пражкия ботаник Щернберг (Sternberg). От всяка луковица израстват от три до шест тъмнозелени линейни листа със заоблен връх и нежен златисто обагрен цвят с шест прилистника и шест тичинки, който много наподобява този на пролетния минзухар. Разликата между двете растения , е в доста по-едрия цвят на щернберигята – достига до 5 см дължина и има два пъти повече тичинки. Цветоносът е около 10 см (значително по-дълъг от този на минзухара). Листата също са по-широки и доста по-дълги от тези на крокуса. Подходящи за щернбергията са слънчевите изложения, защитени от вятъра. Почвената смеска трябва да е леката и песъчлива. Допуска се да престои на едно място в продължение на 4-5 години. Размножава се чрез отделяне на страничните луковици. В екстериорния дизайн се използва при изграждане на цветни групи в зелени площи, алпинеуми и като бордюрно растение.

Хелихризум (Helichrysum) – представител на т.нар. сухоцветни, откъдето идва и наименованието безсмъртниче. Тревистото растение достига височина до 90 см, има изправено стъбло с множество разклонения. Листата са тъмнозелени, издължени или кръгли. Могат да бъдат със сребрист оттенък или леко опушени. Съцветието представлява кошничка с ярко обагрени миниатюрни тръбни цветчета. Първите цветове се появяват през юли, но растението продължава да цъфти до късните есенни слани. Предпочита слънчевите изложения, хранителните и рохки почви, редовно поливане и подхранване. Размножава се чрез семена, които могат да се засеят директно в градината или да се подготви разсад. Семената пониват за около десет дни, а разсадът се пикира две седмици след поникването. Директното засаждане в градинската леха става не по-рано от средата на април. Хелихризумът се използва като почвопокривно растение и при озеленяването на каменни градини.

Чарът на есенната градина се състои в безупречното поддържане на растителните видове, цъфтящи от началото на септември до късните есенни слани. Добре формираната корона и богатия цъфтеж в лехите, запазват привлекателността на зеления пояс около жилището до началото на зимата.