Подходящи растения за градинското езеро

Поради малката си площ и незначителната дълбочина, температурата на водата се покачва много по-бързо, отколкото в естествените водоеми. Плитките води с висока температура са изключително подходяща среда за развитието на различни видове водорасли. Неконтролируемият им растеж води до намаляване прозрачността на водата и като следствие се унищожава чара на езерото, въпреки функциониращата в него, система за филтриране.

Градинското езеро е екосистема, чието равновесие може да бъде нарушено и от интензивното натрупване на тиня, образувана от микроорганизмите.

И двата проблема са лесно разрешими чрез правилен подбор на растения за влажната зона около езерото. Тази зона обхваща брега и прилежащата водна ивицата (с дълбочина до 10 см). За декорирането ѝ са подходящи едри и бързоразвиващи се растения, които изискват богата хранителна среда. Усвоявайки солите на калия, фосфора, азота и тежките метали, разтворени във водата, те на практика са живо пречиствателно съоръжение, което допълва работата на филтрите и аераторите. Такива са:

Блатен аир (Acorus calamus) – рядко срещано, защитено, многогодишно тревисто растение с хоризонтално, месесто коренище и изправени мечовидни листа, които имат приятен аромат. Цветът прилича на кочан и е разположен на къс цветонос. Растението е зимоустойчиво и се размножава вегетативно.

Астилбе (Astilbe hybrida) – многогодишно тревисто растение с бели, розови или червени цветове, събрани в метлица. Подземното му и силноразвито коренище укрепва брега.

Блатна кала (Cala palustris) – многогодишен, зимоустойчив вид, наподобяващ оранжерийната кала. Има пълзящо коренище, от което израстват сърцевидните листа и белите съцветия. Непретенциозен вид, който се развива еднакво добре в застояли и бързотечащи води. Понася много добре както слънчеви, така и сенчести експозиции. Размножава се чрез разделяне на коренището или чрез семена.

Блатняк (Calta palustris) – многогдишно тревисто растение с едри листа, което се развива в реки и потоци. Не понася застояли води. За озеленяване се използват хибридните сортове с кичести цветове.

Не бива да се забравя, че растителността във влажната зона е своеобразна рамка, чрез която декоративното езеро плавно се вписва в градинския ансамъл. По тази причина, горепосочените видове могат да се съчетаят с други. По този начин, чрез различните текстури ще се постигне търсеният декоративен ефект.

Проектът за озеленяване е индивидуален за всяка водна зона, но чрез съчетаването на треви с вечнозелени и цъфтящи растения, винаги се постига повече цветност и красота през цялата година. Влаголюбиви растения, с които можем да обогатим крайбрежната ивица са:

Блатен ирис (Iris pseudoacorus) – красиво цвете с два вида филизи – вегетативни (многогодишно коренище) и генеративни (плоски,покрити с восъчен налеп мечовидни листа, разположени двустранно в основата на цветоносните стъбла. Цветовете са единични или по няколко и се появяват от май до юли. Отличават се с изящество, копринен оттенък и малката трайност (от 1 до 5 дни). Размножава се чрез разделяне на коренището.

Блатно кокиче (Leucojum) – зимоустойчив вид с тънки издължени листа. В зависимост от сорта цветовете са обагрени в бяло или розово, с характерти зелени или жълти петънца по венчелистчетата. Не изисква допълнителни грижи, освен пресаждане през 5-6 години. Размножава се чрез семена.

Рододендрон/Азалия (Rhododendron) – атрактивен цъфтящ вид, предпочитан за озеленяване. При нашите климатични условия, най-добре се развиват сортовете „Britannia“ и „Pink Pearl“. Предпочита почви с по-висока кисела реакция. Не понася варовити почви. Развива се изключително добре на полусенчести места. Има дълъг цъфтежен период: от края на март до края на август. При засаждане корените се разполагат плитко, върху легло от торф. По тази причина мулчирането в късна есен е задължително.

Водолюбивите растения са много по-чувствителни към условията за развитие и неподходящото им позициониране около водния басейн може да доведе до неправилен растеж. Дълбочината на засаждане и начинът на отглеждане задължително трябва да съобразим с изискванията на конкретния вид. Необходимо е да предвидим риска от заливане на брега през дъждовните периоди и неблагоприятното въздействие, което се оказва върху декоративните видове, непонасящи преовлажнени и мочурливи почви.

Едно от важните правила в озеленяването е свързано с осигуряването на достатъчно пространство между отделните растения. Ако сме избрали видове, развиващи обемна листна маса, трябва да разположим не повече от 2-3 на 1м² и непрекъснато да следим развитието им, защото неконтролируемото разрастване на колонията от даден вид, би нарушила хармонията в цялата градина. Тревите и по-дребните видове можем да засадим в непосредствена близост до водата, а по-високите да разположим зад тях.
По-пищните и екзотични растения, създават повече цветност, но трудно понасят ниските температури и изискват допълнителни грижи, свързани с презимуването им. Тях можем да засадим заедно с контейнерите, с което улесняваме изваждането и преместването им на закрито през есента.

Изборът на растения е строго индивидуален, но трябва да го съобразим и с времето, което можем да отделяме за отглеждането им. Ако в началото започнем с ограничен брой непретенциозни растения и към тях периодично добавяме нови, ще създадем един прекрасен и пъстроцветен кът, различен през всеки сезон.