Как да запазим красивия букет по-дълго време

Известно е, че орхидеите, розите, макът, лилиумите, карамфилът, момината сълза и нарцисите издържат по-продължително време, ако са самостоятелно натопени във ваза. Неподходяща е комбинацията между кремове и маргаритки, както и между тъмночервени и чаени рози. Несъвместимостта помежду им е толкова голяма, че поставени заедно, няма да радват с красотата си повече от ден. В тези случаи, независимо от оригиналната аранжировка на букета, цветята които понасят трудно съжителството с други, следва да се поставят в отделна ваза.

Флористите съветват да се използва дъждовна, преварена или снежна вода, която трябва да заеме около 1/3 от обема на вазата. Водата трябва да бъде с подходяща температура. По-голяма част от цветята се нуждаят от по-студена вода през лятото и хладка през зимата. Изключение правят момините сълзи, нарцисите, орхидеите и антуриумите, които предпочитат вода с по-висока температура през всеки сезон. Калиите и герберите изискват вода с по-ниска температура. Периодичното добавяне на няколко бучки лед във вазата, ще съхрани красотата им за по-дълго време.

За да се ограничи развитието на микроорганизми, във водата се добавя парченце активен въглен.

Когато букетът е от рози, далии, флокс, лалета, гладиоли, божури, карамфил и нарциси, животът им във вазата може да бъде удължен с добавянето на захар. Достатъчни са 2-3 с.л. на литър преварена вода, към която задължително се добавя антисептик (лимонена, салицилова или борна киселина – на върха на ножа). В противен случай, микроорганизмите, които ще се развият във водата (благодарение на добрата хранителна среда, която захарният разтвор им осигурява), ще образуват „тапи“ в края на цветните стъбла и ще предизвикат преждевременно увяхване на букета.

За букетите от хризантеми или рози се препоръчва използването на аспирин. Една таблетка е достатъчна за 10 литра вода.

С добавянето на комбинация от захар и ябълков оцет (по 2 с.л.) с няколко капки водка към водата, стръковете на натопените цветя се предпазват от загниване. Аналогичен е ефектът при поставянето на няколко медни монети и чаена лъжичка захар във водата (медта е окислител, който спира развитието на гнилостните бактерии).

Преди натапянето във вазата, от цветята се отстраняват долните листа. С оглед ограничаване на гнилостните процеси, под водата не бива да остава листна маса. Премахват се всички изсъхнали, счупени и повехнали листа, клонки и цветове. С помощта на остър нож се подновява среза на всеки стрък. Прави се косо (под ъгъл 45° площта на среза е оптимална). При карамфилите, розите и гербера, това обновяване се прави под вода. Върху обновения срез на герберите се препоръчва поставяне на почва. Това се прави, заради кухото стъбло на цветето – при натапянето се образува въздушна капсула, която не позволява на водата да изпълни цялата кухина и то повяхва твърде бързо.

Срезът при розите и далиите може леко да се обгори, а при гладиолите - да се надраска с игла.

При люляка, хризантемата и жасмина стъблата се цепват под вода.

Срезовете на стъблата се подновяват при всяка подмяна на водата.

След поставяне букета във вазата, се избира подходящо място в помещението: то трябва да е светло, без пряка експозиция на слънчевите лъчи и да е отдалечено от включени отоплителни уреди. При поставяне на вазата на тъмно, животът на цветята в нея, ще се съкрати наполовина. Същият ефект се получава и при наличие на въздушни течения или поставяне в близост до плодове (заради етилена, който отделят при съхранение).

На всеки два-три дни водата във вазата трябва да се сменя. Когато количеството е много малко не бива да се долива допълнително вода, а същата да се подмени изцяло.

За освежаване на повехналите цветя се използват различни техники. При теменужките е необходимо цветчетата да се натопят за няколко минути в студена вода, да се изтръскат и отново да се поставят във вазата.

Стръковете на хортензиите, карамфилите, далиите, циниите, люляка, хризантемите и вербената се потапят за няколко секунди във вряща вода, след което се поставят в свежа. Тази операция изисква особено внимание и прецизност, тъй като парата може да нанесе сериозни увреждания на листата и цветовете. За да се предпазят, е достатъчно стръковете да се увият в картон или плътна хартия, а стъблата да се потапят под наклон. Лицето, което извършва операцията, трябва да подхожда много предпазливо и от гледна точка на собствената си безопасност.

Основният фактор, който оказва влияние върху трайността на цветята са условията на отглеждане. Видът и обработката на почвата, режимът на поливане, видът на използваните торове и честотата на подхранване имат най-голямо значение за дълготрайната им красота. При използване на минерални торове с високо съдържание на азот, живота на отрязаните цветове е прекалено кратък, независимо от предприетите мерки.