Бонсай – голямата природа в малък формат

През ХII век японците, водени от стремежа за близост с природата и усета си за изящество, превръщат техниката на създаването му в изкуство. Те дават наименованието Бонсай (от японски 盆栽 – градинарство в поднос) и имат най-голям принос в развитието му. В Европа първите растения са донесени от Китай и Япония. Официалното представяне на бонсай става на Световното изложение в Париж (Paris) през 1878г. Ботаниците от Стария континент не приели миниятюрите в саксия. Те не оценили декоративния ефект на растенията, а осъждали действията на колегите си, които спирали растежа им с нехуманни методи. Едва през 1935 г. бонсай е признат за изкуство и в Европа.

В градинските центрове се предлагат различни по стил бонсаи^?, но ако сме решили да го създадем сами трябва да сме запознати с техниките и условията за отглеждане.

Създаване на бонсай

При избора на растение, трябва да се водим не само от декоративните му качества, но и от условията, които то изисква. Подходящи са видовете, които се развиват добре при нашите климатични условия. Растенията могат да се закупят, да се вземат от природата или чрез засяване на семена. Поледният начин може да забави проекта ни с няколко години, необходими за поникване и развитие на растението.

Втората по важност стъпка е изборът на съд: той трябва да бъде плитък и разлат (големината зависи от кореновата система на избраното растение). Използват се само керамични, глинени или каменни съдове. [Съдове за бонсай от Елеганц...]

Корените се подрязват леко. Дръвчето се засажда вертикално или под наклон, в зависимост от избания стил в почвена смеска от градинска пръст, угнил оборски тор, листовка и пясък в съотношение 1:1:1:0,5. Почвата се уплътнява добре. Не се допуска образуването на въздушни капсули между корените и се полива. Поддържа се постоянна почвена влага.

За да се спре растежа, непосредствено след присаждането стъблото и клоните се увиват с дебела медна тел.

След прихващане се пристъпва към подрязване на клонките, премахване на излишните пъпки и всички листа. На тяхно място ще се появят нови, но доста по-дребни.

Стъблото и клоните се извиват, съобразно избрания стил. За целта се използва отново медна тел.

През втората година се извършва пресаждане и корените се подрязват отново. Използва се същият съд, но почвата се заменя с нова.

По ствола на дървото се правят леки разрези с нож. С тази операция се постига намаляване притока на жизнени сокове и дръвчето спира да расте.

През пролетта клоните отново се пензират и така се стимулира разклоняването и образуването на нови пъпки.

Чрез подрязването се придава структура на короната, съобразно избрания стил. От дръвчето се премахват наранените, изсъхналите и неправилно развиващи се клонки. Те се отрязват низко, непосредствено до стъблото,като се внимава то да не бъде наранено. Тази операция насочва сокодвижението към основните клони и води до удебеляването им. Образуват се повече странични пъпки и разклоненията са по-хомогенни. На места се допуска дори оголване на стъблото. Основната цел на подрязването е да се избегне симетрията. Без подрязване, създаването на бонсай е невъзможно.

Подходящи растения за бонсай

Бор (Pinus) – изисква пряка слънчева светлина, вирее най добре върху смеска от глинест гранулат и угнил оборски тор в съотношение 4:1. Пресява се до поява на първите филизи. Зимува на открито, но се предпазва от преовлажняване. Формирането се провежда през цялата година, но най-ефективно е през зимата. Медната тел се сваля и поставя всеки сезон, като се следи да не се врязва в кората. Това причинява трудно зарастващи наранявания и като цяло - лоша визия. Резитбата на клонките се извършва от началото на октомври до края на март. Пъпките не се прищипват, тъй като на тяхно място не израстват нови филизи. При подрязването на корените се внимава да не се нарани основният. Не се подхранва.

Гинко (Ginkgo biloba) – предпочитан вид, заради ветрилообразните листа и въздушните корени, които се спускат от листата до земята. Предпочита слънчеви места, умерени температури и влажна среда. Не понася ниските зимни температури. Пресаждането е в края на февруари и се съпровожда с подрязване на корените. Почвената смеска се обновява през 2-3 години. Подрязва се непрекъснато от края на март до края на ноември. Подрязват се прекомерно развитите филизи и се премахват листата. Дръвчето се почиства от малките сухи клонки и изсъхналите листа. За формиране на ствола и короната се използват тежести и разтягащи приспособления.

Явор/Клен (Acer) – светлолюбив вид,но има сортове, които предпочитат сянка, заради нежните си листа. Развива се добре във влажна и прохладна среда. Не понася суша,летни жеги и ниски температури. През лятото изисква ежедневни поливки и пулверизиране на листата. Пресажда се веднъж на три години, като при операцията се подрязват корените и се подменя почвената смеска. Пензирането се извършва в началото на развитието му. Тук важи правилото – на всяка клонка – до два възела. Вдървесинените клонки се подрязват в края на февруари, като се следи за запазване силуета и структурата на композицията. През пролетта и лятото се премахват по-едрите листа. Листата, появили се в основата на ствола се премахват с четка.

Азалия (Rhododendron simsii) – цъфтящ храст, който се развива добре във влажна среда и умерена светлина. Поливките са обилни през зимата и пролетта и умерени – през лятото и есента. Използва се мека вода. Почвеният субстрат трябва да е с по-висока киселинности богат на органични вещества. Подхранва се с универсални течни торове, към които през полетта и есента се добавя желязо (Fe). Поради твърдостта на дървесината формирането се извършва от началото на март до края на октомври. Резитбата се извършва след цъфтежа. Увехналите цветове и листа се почистват редовно. Отрязват се и всички изсъхнали клонки. За постигане на избрания стил се използва медна тел или въже.

Ясен (Fraxinus) – предпочита силна осветеност, но не пряка слънчева свелина. Презимува добре при температури под 10°С. Полива се умерено. Вирее добре върху богати почви. Пресява се веднъж на 2 години. Подрязва се често, като през периода март – август се премахват бързорастящите филизи. На клонка се оставят по 2-3 листа. По този начин се осигурява появата на голям брой дребни листа. Клоните се подрязват в края зимата, но операцията не бива да съвпада с цъфтежа на растението. Желаният силует се постига чрез омотаване с медна тел.

Основни стилове бонсай

Съществуват много стилове бонсай, но основните са - Чокан, Мойоги, Хокидачи, Шаримики, Секджоджу, Неагари, Сабамики, Фукиганаси...

Всяко миниатюрно дръвче разказва една история за хармонията в природата. Създаването ѝ изисква много любов, грижи и търпение.

Повече за изкуството бонсай можете да намерите при нашите приятели www.bonsai-bg.com