Logo
Печат на тази страница

Юката – ефектен акцент в градината

Юка (Yucca)... Юка (Yucca)...

Юката (Yucca) принадлежи към семейство Кремови (Liliaceae) и произхожда от Северна и Централна Америка. Растенията са вечнозелени, със структура, наподобяваща някои млади палмови видове. Здравите и удебелени корени образуват мощна система, в която е съхранен значителен воден запас. Този факт обуславя приликата между юката и сукулентните растения, по отношение на поливния режим. Въпреки повърхностното си разположение, корените осигуряват стабилност на обемната корона (юката е едно от най-едрите растения в градината)...

Стъблото е без разклонения, вдървесинено и ниско. Новите видове са с високи, разклонени стъбла и приличат на екзотични дървета. Листата са мечовидни, дълги, жилави, най-често с наситен зелен цвят и формират гъста розетка. Цъфтежът обхваща месеците юли, август и септември. Цветовете са едри, кремави или бели с лек зеленикав нюанс. Имат формата на едри камбанки. Образуват метличести съцветия, като цветоносът излиза от центъра на листната розетка и във височина може да се развие до внушителните 2,5 метра.

Юката е непретенциозна към условията на отглеждане. Вирее върху всякакъв тип леки почви, песъчливи и бедни на хранителни ресурси, но задължително отцедливи. Растението не понася задържането на влага в почвата, особено през зимните месеци. Киселинната реакция на субстрата е без значение. За да разкрие цялото си великолепие се нуждае от много светлина. Местоположението ѝ трябва да е защитено от въздушни течения. Полива се умерено през лятото. В периода на покой, който съвпада със зимните месеци, поливките се прекратяват. Допуска се леко навлажняване на повърхностния почвен слой при липса на валежи и тенденция за задържане на минималните температури над 4-5ºС. През лятото се подхранва два пъти месечно, (за предпочитане) с течни торове. Растението е сравнително устойчиво на болести и неприятели. Може да заболее от брашнеста мана. Юката е обект на нападение от листни и щитоносни въшки, акари и филизов молец, който е най-опасен. Гъсениците се развиват във вътрешността на стъблото. Причиняват пожълтяване на листата, а заразеното растение не може да се възстанови и подлежи на унищожаване. Единствените специфични грижи са свързани с презимуването ѝ. В края на есента листата ѝ се привързват изправени нагоре, за да се предпазят от пречупване под тежестта на снежната покривка. В ранна пролет „листният сноп“ се развързва и повредените листа (ако има такива) се премахват.

Размножава се лесно – чрез коренови издънки или семена. Най-благоприятното време за отделянето на издънките от майчиното растение е в средата на пролетта или есента (началото на април или края на октомври), т.е. в периодите без екстремни температури. Засадени веднага на ново място, младите растения безпроблемно започват самостоятелното си развитие. Резултатите при втория метод са незадоволителни, тъй като растението се опрашва трудно и рядко формира качествени семена.

Най-ефектни са:


Юка Глориоза (Yucca Gloriosa)...Юка Глoриоза (Yucca Gloriosa) – отличава се със синкавия налеп по повърхността на листата и кафявото шипче, разположено на връхчетата им. Някои разновидности са с бледокремави ивици, разположени по периферията на листните петури. Съцветията са високи около 1,5 метра. Цъфтежът започва в края на май и приключва в началото на декември. Видът е сухоустойчив и вирее върху песъкливи почви. Запазва декоративността си и при -22ºС. Подходяща е за укрепване на песъчливи почви или за алпинеуми. Изглежда ефектно като солитер или при групово засаждане.

Юка Фласида (Yucca Flacida)...Юка Фласида (Yucca Flacida) – притежава силно разклонено и късо стъбло. Листата са широки и меки. Цветоносът е ръбест и овласен. Дължината му достига до 1,5 метра. Издържа на продължително засушаване и студ до -25ºС.

Юка Филаментоса (Yucca Filamentosa)...Юка Филаментоса (Yucca Filamentosa) – характерни за нея са листата с бели и дълги нишковидни власинки, разположени по върховете и липсата на стъбло. Формира между 30 и 50 листа, събрани в плътна розетка. Цветът им може да варира от наситено зелен до сиво-син. Цветоносното стъбло достига 2 метра. Притежава силна студо- и сухоустойчивост.

Юка елата (Yucca Elata)...Юка елата (Yucca Elata) – сравнитетелно рядко срещана у нас. Известна е под наименованието „Сапунено дърво“. Отличава се с голямата си височина - 4,5 метра, разклоненото стъбло, което формира дървовидна корона и по-тесните мечовидни листа. Расте бавно, но изглежда изключително ефектно в градината. През зимата издържа до -23ºС.

Юка Рострата (Yucca Rostrata)...Юка Рострата (Yucca Rostrata) е сред най-студоустойчивите видове. Има характеристиките на Юка елата, но се отличава по люспестата обвивка на стъблото, получена след изрязване на застаряващите листа. На върха на високото стъбло е разположен купол, формиран от тънките свежи листа на растението.

Юка на Томпсън (Yucca Thompsoniana)...Юка на Томпсън (Yucca Thompsoniana) – развива изправено стъбло, но е компактна и с по-малка височина, в сравнение с Юка рострата. Растежът е бавен. Растението презимува без защита при температури до -18ºС.

Представителите на горепосочените видове са подходящи за климатичните условия у нас. Използват се за изграждането на скални кътове и алпинеуми. Изглеждат перфектно, съчетани с дребни камъчета, филц или почвопокривни цветя. Високите видове са едни от най - елегантните солитери в градината. По-ниските са ефектни при групово засаждане, заобиколени от добре поддържан тревен килим.

Внушителните размери, красивите цветове и невзискателността на юката я правят сред най-предпочитаните растителни видове в паркоустройството.


Последна промяна: Неделя, 01 Септември 2019 23:30


Влезте, за да коментирате

ВХОД | РЕГИСТРАЦИЯ
© Elegantz Ltd. www.elegantz.bg Всички права запазаени...