Къде да засадим розите, според вида им..?

Въпреки храстовидната структура на растението, то е причислено към групата на цветята и се отглежда за рязан цвят и декорация на паркове и градински площи.

Розата е силно чувствителна към светлината и температурата.Това налага мястото на засаждане да осигурява: защита от северните и североизточни ветрове, пряка слънчева светлина по няколко часа дневно, в зависимост от специфичните изисквания на сорта и в същото време да е проветриво.

Най-подходящи са по-топлите зони в градината (т.е. южни, югозападни или югоизточни изложения) с неголям наклон, равнинните или терасирани терени. Високите местоположения осигуряват естествен оток на дъждовните води и са изключително подходящи за засаждането на розите. Ниските участъци не са предпочитане, заради продължителното задържане на влага, която унищожава корените им и по-бързото и продължително замръзване на почвата през зимата. Засаждането на подобни участъци е възможно само при изграждането на добър дренаж.

От значение е и нивото на подпочвените води. Силните корени на розата, при някои сортове достигат до дълбочина над 1 метър, което прави терените с високи подпочвени води (над 0,80-1,2 метра) крайно неподходящи за отглеждането ѝ.

Неуместно е засаждането им в близост до растения с интензивен растеж, тъй като междувидовото съперничество ще повлияе неблагоприятно на развитието им. Разположението в основата на дърветата също е недобро решение, тъй като деликатните рози няма да получават необходимото количество светлина, а мощната коренова система на дървесните видове ще ограничи достъпа им до влага и хранителни вещества. В резултат ще се развиват хилави храсти с много слаб цъфтеж. С оглед предотвратяване разпространението на болести не се препоръчва засаждането на място, където преди това е расла друга роза. Ако това е неизбежно от естетическа гледна точка, то почвата от участъка (с размери най-малко 50см х 50см х50см) се изгребва и на нейно място се поставя свеж субстрат от градинска почва и угнил оборски тор в съотношение 1:1, към който се добавя малко песъчлива и варовита почва.

Това са основните правила за избор на местоположение на розите в градината, като всяка група има свои специфични изисквания. А те са:

Чаено-хибридни рози (Hybrid-tea rose) – най-многобройният клас е селектиран през втората половина на XIX век. Характеризира се с дълги и устойчиви стъбла. На всеки стрък се разполага един едър и изящен цвят, чийто диаметър достига до 18см. Около него се разполагат още няколко пъпки, които се разпукват едва след прецъфтяването на основния цвят. Красотата и кралското им присъствие в градината, ще бъдат забелязани, ако се засадят самостоятелно или в група от 3-4 рози, на близко разстояние, така че да формират компактен храст. Чаените хибриди имат средно силен до силен аромат и са най-често използваният солитер в ландшафтния дизайн. Цъфтежният период е продължителен - от май до първите есенни слани. При определянето на позицията им в градината, трябва да се знае, че тези деликатни храсти изискват 5-6 часова експозиция под преките слънчеви лъчи и поне 1 час засенчване. Позиционират се на места, защитени от вятъра и въздушните течения.

Полиантови рози (Poliant rose) – понятието обхваща три класифицирани вида, а именно Polyantha, Floribunda и Grandiflora. Различават се по височината на стъблата и едрината на цветовете. Като цяло са по дребни от чаено-хибридните, цъфтят непрекъснато през цялото лято. Характерен за полиантовите рози е по-големият брой цветове, разположени по върховете на цветоноса. Местоположението им трябва да се съобрази с изискването за няколко часова експозиция под преките слънчеви лъчи. За разлика от чаено-хибридните са по-устойчиви на ниски температури и могат да се засаждат на по-открити места.

Увивни/катерливи рози (Climbing rose) – имат дълги, виещи се стъбла с дължина до 8 метра, които се оформят и насочват чрез подрязване. Чрез резитбата се контролира и дължината им. Цветовете им са по-дребни от тези на чаените хибриди и са събрани във връхни съцветия. Цъфтят през цялото лято. Местоположението им трябва да осигурява защита от вятъра и няколко часа дневно интензивно осветяване. Засаждат се в близост до южни фасади или перголи, арки, беседки и огради, по които „пълзят и изглеждат изключително атрактивно.

Щамбови рози (Rose tree) – сравнително нови сортове, чието присъствие в градината е впечатляващо. Имат структурата на цъфтящи дръвчета с височина 1,20-1,50 м. Върху изправеното, неразклонено и необлистено стъбло чрез подрязване е формирана компактна корона от листа и цветове. Щамбовите рози са изключително ефектна декорация на екстериора. Предпочитат слънчевите изложения и освен директно в градината могат да се засаждат в контейнери или урни.

Миниатюрни рози (Rosa chinensis, minima) – през първата година се отглеждат в саксия, която трябва да се разположи на южен или източен прозорец в проветриво помещение. През пролетно-летния сезон се изнася на балкона, като местоположението ѝ трябва да е защитено от вятъра, да осигурява пряка слънчева светлина в ранния преди обед и засенчване в часовете с екстремно високи температури. По този начин цветовете ще запазят свежестта си за по-продължителен период от време.