Бръшлянът - паразит или помощник в градината

За негова родина се приемат Европа и Азия, въпреки че е разпространен и в Африка. Бръшлянът е вечнозелено растение с два вида последователно разположени листа. По стъблото, което носи съцветието са разположени обратно-яйцевидните или целокрайно-елиптичните листа, а по вегетативните стъбла израстват три- или петделни звездовидни листа. Периферията обикновено е гладка, но при някои сортове може да бъде и надиплена. Най-едролистен е Hedera canariensis. Традиционната окраска на листата е наситено зелена, която при хибридите е заместена от причудлива мозайка от бяло, кремаво, зелено, сиво и жълто. През зимата свежестта и наситеността на багрите се запазват. Вечнозеленото растение сменя листата си на всеки шест години. Старите листа окапват, а на тяхно място се появяват нови и свежи. Бръшлянът се захваща по опори или други растения посредством адвентивните си коренчета, които наподобяват малки възли, разположени равномерно по стъблата. Цъфтежът настъпва през есента (септември и октомври) с жълто-зеленикави цветове, събрани в съцветие-сенник, които нямат декоративни качества. В късна есен се образуват виолетово-черните плодчета. С узряването им в края на зимата приключва активният вегетационен сезон за бръшляна. Той е сред малкото растения, активни през зимата.

Вирее върху всякакви почви и в природата се среща както в гористите, така и в крайбрежните зони. Растението е студоустойчиво, но не преживява екстремално ниските зимни температури (-29ºС). Размножава се чрез резници, които могат да се вземат по всяко време. Най-бързо се вкореняват при температура 18-20ºС, особено когато се осигури и висока въздушна влажност. За получаване на ефектни растения, веднага след прихващането, връхчетата на резниците се пензират. Освен формирането на по-разклонени и плътни пълзящи стъбла, тази операция ускорява относително бавния им растеж. В горещите летни месеци, бръшлянът изисква обилно поливане и оросяване на листата. През есенно-зимния период поливният режим се редуцира до осигуряването на минимални количества вода. Листното подхранване на всеки две седмици влияе благоприятно на развитието му и се прилага в по-прохладните месеци. Растението е устойчиво на болести, но често бива нападано от пухести или щитоносни въшки. Борбата с тях се води посредством инсектициди.

Въпреки наложеното схващане, бръшлянът не е паразит, тъй като само се захваща към дадено растение, без да изсмуква от него хранителни вещества – т.е. то служи само за опора. Безконтролното му развитие около стъблата, обаче, е в състояние да задуши листната маса, да потисне растежа и да унищожи напълно декоративните храсти и дървета. Поради бавния растеж бръшлянът може да се подрязва веднъж годишно. Чрез тази операция зоната на развитието му се ограничава, без това да влияе негативно върху декоративността и растението се превръща в елегантен елемент на екстериора, а не в „нашественик”.

В озеленяването се използва като почвопокривно растение под короните на големите дървета и сенчестите участъци, където поради недостатъчния приток на светлина засаждането на други декоративни растения е неуместно. Под плътната листна маса не добре изглеждащите участъци в двора остават незабележими. Зелената „завеса“ от бръшлян със същия успех прикрива несъвършенствата по фасадите на жилищните сгради. Съществуват различни мнения "за" и "против" озеленяването на фасадите. От една страна коренчетата нанасят допълнителни вреди по външната мазилка и тя се напуква, а валежите допринасят за уголемяване на пукнатините и оронването на повърхностния слой. Листата, от друга страна, задържат повече влага около външните стени на жилището. Друг недостатък на вертикалното озеленяване е способността на растението да привлича птици и насекоми. Проблемите могат да се решат чрез прикрепване на опора към фасадата, по която бръшлянът може да се катери, а срещу насекомите да се използват инсектициди. Безспорен е фактът, че озеленената с бръшлян сграда има доста привлекателен вид, а наред с това външните стени на дома са предпазени от екстремните температури през лятото и зимата, което влияе благоприятно и на микроклимата в жилището.

При правилно подрязване и оформяне, използвайки пластичните качества на вечнозелените му стъбла, могат да се изваят оригинални и впечатляващи зелени скулптури. Наред с класическите спирали, сфери, конуси и пирамиди, на топиариите могат да се придадат форми и размери, подвластни само на фантазията на твореца-градинар. За по-сложните фигури се изгражда телена конструкция, по която пълзящите стъбла на бръшляна се увиват. На дъното й се поставя влажна почва, в която се засаждат няколко растения. Комбинацията от видове с различна окраска на листата винаги дава впечатляващи резултати. Грижите за младите посеви са идентични с тези на обикновения бръшлян. Единствената разлика се състои в по-честите наблюдения на растенията и насочване на пълзящите стъбла, за да „облекат” шаблона. Когато размерите на фигурите са по-малки, топиарната форма може да бъде създадена в контейнер. Така великолепната зелена фигура става мобилна и мястото ѝ в градината може да се променя.

Ползите от бръшляна не се изчерпват с неговите декоративни качества. Той е основна суровина в козметичната индустрия и влиза в състава на продукти срещу целулит. Растението се използва и в народната медицина за лечение на хроничен бронхит, чернодробни възпаления, гнойни рани и различни степени на кожни изгаряния.