Мулчирането - успешната градинарска практика

Мулчът е материал, който се разстила върху повърхностния почвен слой около стъблата на растенията. Наред с постигането на декоративен ефект, той дава значително по-добри резултати по отношение на борбата с плевелите и правилното развитие на растенията, в сравнение с използването на химически препарати. Освен, че блокира развитието на плевелите, мулчът предотвратява ерозионните процеси. Почвата под него запазва влажността си за по-дълъг период от време, тъй като загубите, в следствие на изпарението, са сведени до минимум. Осигурява се оптималната почвена температура – през лятото повърхностния слой е предпазен от прегряване, а през зимата е защитен от екстремно ниските температури, с което се създават комфортни условия за развитие на кореновата система на растенията. Друго безспорно предимство е подобряване движението на водата и пълноценното ѝ усвояване от засадените храсти и цветя. В резултат на мулчирането почвата се предпазва от нежеланото уплътняване, остава ронлива и по повърхността ѝ не се образува кора.

В зависимост от вида на използваните материали, мулчът може да бъде органичен и неорганичен. Всеки от двата вида се предлага в търговската мрежа, но за предпочитане е да използваме на органичен, тъй като гниенето му подобрява почвената структура, добавя хранителни ресурси в нея и надгражда повърхностния почвен слой.

Мулч може да си приготвим и сами от дървесни кори или стърготини с различна едрина, хартия, картон, слама, сено и растителни отпадъци от градината.

Мулчът от дървесна кора и стърготини е предназначен за площи, които не се обработват - около дървета и храсти. С най-висока декоративност се отличава този, приготвен от кора на пиния (Pinus), която притежава достатъчна дебелина и прекрасен цвят. Важното тук е материалът да се остави да отлежи поне една година, преди да се насипе върху почвата, тъй като пресните дървесни частици са неподходящи за развитието на растенията, разположени в близост до мулчирания участък.

Окапалите есенни листа, окосената трева от моравата и компостът са компоненти, които можем да си набавим почиствайки градината. Този мулч обогатява почвата с хранителни вещества и подобрява структурата на повърхностния слой. Шумата и раздробените клонки се оставят 3-4 седмици да позагният, преди да се използват за мулчиране. Остатъците от косенето на зелените площи, листата и стъблата от цветя и зеленчуци се настилат веднага след накълцването.

Подходящ за цветните лехи е мулчът от борови иглички. Той изглежда добре, притежава много добра водопропускливост, а едно от основните му предимства е дълготрайността, дължаща се на бавното им разграждане.

Сламата и сеното са също подходящи за запазване почвената влажност и се използват предимно в зеленчукопроизводството и отглеждането на ягодоплодни култури. Разграждайки се, те обогатява почвата, но имат един доста сериозен недостатък – съдържат семена, от които в последствие израстват плевели.

Други мулчиращи органични материали са хартията и картонът. Използват се раздробени на по-малки късове, като основен мулчиращ слой, който се покрива от материал с по-добри декоративни качества.

Освен естетическото оформяне на площите около растенията, органичният мулч е по-устойчив на метеорологичните условия. Поради разграждането на компонентите му и влошаването на декоративните му качества, се налага подмяна през определен период от време, който зависи изцяло от вида на използваните компоненти. При подмяна, площта се почиства от остатъците и се насипва нов свеж материал.

Материалите, подходящи за неорганичен мулч са черна пластмаса, полиетилен, тъкани, камъни и чакъл.

Мулчирането с черен полиетилен или пластмаса дава отлични резултати, тъй като тези материали акумулират слънчевата топлина, създават подходяща среда за почвените микроорганизми, потискат развитието на плевели и предпазват растенията от загниване, тъй като снижава до минимум изпаренията на влагата в почвата.

Преди мулчирането, почвата трябва да се почисти от плевелите, да се обработи и подхрани. При сухи почви е наложително участъкът да се полее обилно. Препоръчва се предварително да се изгради система за капково напояване, която остава под мулчиращия слой. Добре е да се използва мулч с два размера на фракциите. Отдолу се полага по-ситния, а върху него се разстила този, с по-голяма едрина на компонентите. Дебелината зависи от ефекта, който се стремим да постигнем и от вида на използваният материал. Ако целта е само естетическо оформяне на площите, тя може да се постигне с един по-тънък пласт (3-5 см) дървесна кора и стърготини. По-дебелият слой (6-10см) осигурява не само по-добър резултат, по отношенията на декорацията, но потиска развитието на плевели. Изключение от правилото прави сочният, зелен мулч, който трябва да се разстила на тънък пласт, тъй като при дъжд съществува опасност от слепване на частиците и ограничаване достъпа на въздух до почвената повърхност. Мулчът не трябва да покрива посевите, без значение какъв материал се използва – органичен или не.

Най-добри резултати в градинарството се постигат чрез двойното мулчиране. Първият слой се състои от по-ситно раздробени частици (градински отпадъци, хартия или картон), върху които се разстилат по-едри парчета дървесен чипс, кора или стърготини. За по-добър декоративен ефект, вторият слой може да се тонира в подходящ цвят.

Времето за мулчиране не е строго фиксирано, но трябва да се вземе под внимание факта, че есенното предпазва почвената повърхност от замръзване, докато пролетното осигурява задържане на повече влага в почвата и спира развитието на едногодишните плевели.