Плевелите и ефективната борба с тях

Много са примерите за влошено качество на продукцията в следствие на попадането им във фуража или семената на зърнените култури. Не е за подценяване и фактът, че значителна част от тях са отровни и рискът за живота и здравето на хората и отглежданите животни е висок.

Според начина на приемане на хранителните вещества, плевелите се делят на две основни групи:

Непаразитни – изсмукват хранителните вещества от почвата, т.е. хранят се самостоятелно. В зависимост от честотата на плододаване, непаразитните плевели се разделят на две подгрупи:

• монокарпни – едногодишни или двугодишни видове с еднократно плододаване: великденче (Veronica officinalis), див овес (Avena fatua), див морков (Daucus carota), полски синап (Sinapis arvensis), кощрява (Setaria viridis), синя метличина (Centaurea cyanthus), магарешки бодил (Onopordon akanthium), комунига (Melilotus).
• поликарпни – многогодишни растения с неколкократно плододаване в един вегетационен период: троскот (Cynodon dactilon), балур (Sorghum halepense), бял равнец (Achillea millefolium), паламида (Cirsium), повeтица (Convoevulus) и др.

Паразитни – имат несамостоятелно хранене – прикрепват се към растение гостоприемник и смучат хранителните му сокове. В нашата страна се срещат синя китка (Orobanche) и кускута (Cuscuta).

Борбата с плевелите е много трудна поради много добрата им приспособимост към условията за развитие: виреят еднакво добре в сухи и влажни почви, непретенциозни са към почвената киселинност. За кратък времеви период обхващат големи площи, независимо дали почвите са бедни или богати на хранителни вещества. Разпространяват се бързо и лесно: образуват голям брой семена, които запазват своята кълняемост за срок от 7 години. Някои видове се размножават чрез коренища или бързо разрастващи се подземни стъбла – троскот (Cynodon dactylon), повeтица (Convolvulus), балур (Sorghum halepense). Семената се образуват преди тези на културните видове и в много случаи по форма и големина приличат на семената от културния вид, към който са приспособени. Семената се разпространяват от вятъра и водата, пренасят се с инвентари или полепват по хората и животните.

Методите за борба с тези неканени гости в градината са: механичен – растенията се изкореняват ръчно или с помощта на градински инвентар. Използва се при по-ограничени площи. Почвата се обръща с права лопата, а семената на плевелите остават без светлина и въздух и трудно покълват. Следва разрохкване на почвата, може да се добави угнил оборски тор (но в него също могат да се съдържат семена от плевели и да се получи обратен ефект). Тази обработка се извършва в късна есен.

По-обширните площи се обработват механизирано. Ако плевелите продължат да се развиват и през следващата година трябва да се използват хербициди. Ефективната борба с тях изисква добро познаване на химикалите. В зависимост от начина си на действие разпознаваме тотални и селективни хербициди. Тоталните унищожават всички третирани растения, а селективните – само плевелите, запазвайки културните видове. Селективните хербициди се разделят на два подвида: системни и контактни. Системните проникват в кореновата система и чрез навлизане в тъканите, унищожават цялото вредно растение. Контактните унищожават само частта от плевела, която е третирана с препарата.

Най-ефективният начин за унищожаване на плевелите в градината е съчетаването на двата метода. Трябва да се знае, че хербицидите се натрупват в почвата и имат много дълъг период на разпад. Всяко растение, поникнало в третираната почва приема и отлага във вегетативните си органи част от тези вредни вещества. По тази причина в зеленчуковата и овощната градина и в лехите с подправки, борбата с плевелите трябва да се води по механичния метод. Използването на хербициди трябва да се съобрази с температурата, влажността на въздуха, вида на плевелите, вида на културата и стриктно да се спазват указаните дозировки.

Препаратите са токсични за хора и животни, което налага с тях да боравят опитни лица и при третирането на площите да се спазват всички предпазни мерки.