Органичните торове за нашата градина

Не случайно в близкото минало технологиите за производство на качествени био торове били строго пазени и предавани от поколение на поколение. В тези времена химичните торове все още били непознати, а осигуряването на добра хранителна среда за растенията било жизненоважно, тъй като само по този начин те се развивали правилно и давали богата реколта.

Според изходните суровини за добиването им, органичните торове се разделят на животински и растителни.

Един от най-използваните животински торове е оборският. От векове с внасянето му в почвата се регулирало плодородието. Получава се от конски, говежди, овчи или свински отпадъци – изпражнения, урина и постеля, които се подготвяли по определен начин, преди да бъдат подхранени почвите. Една от причините, която налага отлежаването на свежия тор е невъзможността на растенията да усвоят значителна част от неговите съставки в "суров" вид. Това става възможно едва след минерализирането им. Пресният оборски тор не се използва за подхранване, тъй като съединенията в него са активни, реагира на влага, опасен е за растенията и съдържа семена на плевели, които ще завладеят бързо обработваните площи. Технологичното време, необходимо за превръщането му в подходяща подхранваща субстанция е между 4 и 9 месеца. До съзряването той се съхранява в торища. Основните му физико-химически показатели зависят от вида на животното, използваните фуражи за изхранване, материалът за постеля и начинът на съхранение. Добре угнилият оборски тор има ронлива структура и трябва да е добре изсъхнал. За наторяване се използва и течен оборски тор, получен от урината на животните, водата за измиване на обора и торовата течност, отделена при разлагането му на торището. Поради специфичната обработка и начин на внасяне в почвата, течният оборски тор се използва само за подхранване на големи площи, засадени със земеделски култури.

Птичият тор е 3-4 пъти по-богат на азот, фосфор и калий от оборския и е лесно усвоим. Използва се в твърдо или течно състояние (разтворен във вода в съотношение 1:15). Той изисква отделно съхранение от останалите видове торове, в закрито помещение или под навес.

Биоторът от червен калифорнийски червей е подходящ за всички видове растения. Той е единственият разрешен тор при производството на органични плодове и зеленчуци. По отношение на своите физико-химични показатели е 5 пъти по-добър от угнилия оборски тор. Основната суровина за производството му е пресният оборски тор, който всеядните червени калифорнийски червеи превръщат в хумус. Така вместо да попаднат в почвата и да замърсят околната среда отпадъците от големите ферми, канализационните и някои промишлени отпадъци могат да се превърнат в ценна подхранваща субстанция. Освен това биоторът успешно заменя инсектицидите и хербицидите при обеззаразяването на семената, използва се при вкореняването на резници и при производството на разсади.

Останалите видове органични торове – прахообразна кръв, костно брашно, стрити мидени черупки, скален фосфат и водорасли имат силно ограничено приложение в цветарството. Те се използват предимно за подхранване на едроплощни масиви в промишленото земеделие.

Растителните торове са по-слаби от животинските, имат по-енергоемка преработка и са доста по-непопулярни. Компостът е сред ценните растителни органични торове, но тъй като сме разглеждали по-обстойно качествата и технологията на производството му в друга тема, тук само ще го упоменем.

Едно от най-използваните растителни органични субстанции е утайката от кафе. Листата на декоративните растения ще изглеждат перфектно ако на всеки 15-20 дни повърхностния почвен слой се разрохква на дълбочина 2-3 см и се добави кафеена утайка. Този тип подхранване изисква особено внимание и прецизност, тъй като съществува риск от нараняване коренчетата на растението.

Когато говорим за растителни органични торове, не можем да избегнем зеленото торене. При него определена група растения се засаждат и с достигането на определена височина се подрязват, а след като изгният се закопават в почвата. Така се формира хумус, който оптимизира почвената структура и я обогатява с хранителни вещества. Методът има редица предимства: през вегетацията тези култури предпазват почвата от прегряване, ограничават развитието на плевели и прекомерното засушаване. С развитието на кореновата им система се подпомага аерацията на повърхностния почвен слой. Най-подходящи за зелено торене са бобовите растения, тъй като грудковите бактерии свързват азота от въздуха и осигуряват екологично азотно подхранване на субстрата. Всеки представител на семейство Бобови има висока степен на полезност при точно фиксирани условия и по тази причина използването на конкретна култура трябва да се съобрази с типа но почвите и вида на растенията, които ще подхранваме. Например за подобряване характеристиките на песъчливите почви най-подходяща е елдата, засадена през пролетта и орязана в края на лятото.

Елда / Гречка (Buckwheat)

Наследените от нашите баби и дядовци „рецепти” за подхранване са истинско съкровище за почитателите на биологичното градинарство. При липсата на химични торове, за по-високи добиви в зеленчуковите градини били използвани и настойки от различни билки. Пример за това е настойката от черен оман, която е богата на калий и влияе много добре върху развитието на доматите и цъфтящите декоративни видове. Тази от коприва, набрана преди цъфтежа, повишава азотното съдържание на субстрата, а глухарчето се използва и за листно торене. С настойката от листата и цветовете се опръсквала цялата надземна част растенията. Ефикасността на тези растителни биологични продукти се повишава, когато се приготвят с дъждовна вода в неметални съдове, които се поставят на слънце, за да се ускори процеса на ферментация. Поради по-високата концентрация на активните съставки се налага преди използване да се разреждат с вода в съотношение 1:10. Въпреки, че са използвани предимно в домашната зеленчукова градина, тези рецепти дават отлични резултати и в декоративното градинарство.

Подхранването трябва да стартира през пролетта и да обхване целия вегетационен период, с оглед по-доброто усвояване на хранителните вещества от растенията.