Растения, които виреят в алкална почва

Този тип почви не задържат влагата и растенията не са в състояние да усвоят необходимото им количество вода дори през дъждовните периоди. Това неминуемо води до влошаване на декоративните качества при цветята и намаляване на добивите при селскостопанските култури. Потенциалната алкалност се проявява като следствие от замърсяването на почвата с химикали или строителни отпадъци.

Някои растения проявяват поносимост към високото съдържание на калциеви соли в почвата и виреят върху тях, въпреки лошите им характеристики. Ботаниците ги обединяват под наименованието "калцифитни".

Едно от тези растения е Азиатската шипка (Rosa rugosa). Не трябва да се бърка с Rosa Multiflora, независимо, че и двата вида са известни под името "японска роза". Местообитанията на тази диворастяща роза са североизточните зони на Китай, Корея и Япония и Югоизточен Сибир. Вирее върху пясъчните дюни по крайбрежието на реките и езерата. Растението има храстовидна структура и се развива във височина до 1,5 метра. Стъблата са покрити с остри и тънки, прави или сърповидни бодли. Листата са перести, съставени от 5,7 или 9 листчета, всяко с дължина 3,5-4 см. Характерна за вида е вълнистата повърхност на петурата, откъдето идва и наименованието "rugosa" в превод - набръчкана. Цъфтежът настъпва през пролетта с ароматни тъмно розови или бели цветове, чиято едрина достига до 9 см в диаметър. Плодът е месест, с оранжев или наситено червен цвят и наподобява дребен домат. Съзрява в края на юли и е подходящ за приготвянето на сокове и нектари. Поради своите декоративност и непретенциозност се използва в озеленяването на паркове и градини.

Лавданът (Cistus) е многогодишен вечнозелен полухраст с около 20 подвида, всеки със своите различия в структурата и особености при отглеждането. Расте предимно върху слабо плодородни почви. Максималната височина, до която достига е 1,5 метра, но се срещат джуджета с ръст до 50 см. Короната се разпростира на широчина около 75-85 см. Листата са срещуположни и издължени (дължина до 8 см и ширина до 2,5-3 см). Цветовете са изградени от 5 венчелистчета, обагрени в алено, тъмно розово, розово или бяло с характерно преливане в по-тъмен нюанс към основата. Цветовете са нетрайни. Разтварят се призори и увяхват преди залез, но поради непрекъснатото формиране на цветни пъпки, храстът е винаги отрупан с цвят. Плодът е многосеменна кутийка, изпълнена с грапави, червеникаво кафяви семена. Растението съдържа ароматни вещества - етерични масла и смоли и влиза в състава на редица козметични и парфюмерийни продукти. Есенциите, разработени на база лавдан, се използват в сладкарството, както и за ароматизиране на цигари и напитки. Заради антиоксидантните и противовъзпалителните си качества се използва и като хранителна добавка. Растението е медоносно, а поради високите декоративни качества се използва и в паркоустройството. Изглежда перфектно засаден в група или съчетан с декоративни средиземноморски видове, без това да "свива" жизненото му пространство, тъй като лавданът има свойството да се самозапалва. Възрастните растения, след съзряването на семената, започват да произвеждат значително количество полифеноли, които обвиват с невидима мъгла всички растения наоколо. При покачване на дневните температури над 30ºС тези леснозапалими вещества се възпламеняват, изгаряйки цялата растителна група, като по този начин създават жизнена среда за новите растения.

Добре познатият клематис (Clematis) също вирее върху неплодородните алкални почви. Според структурата на стъблото, представителите на вида се класифицират в две основни групи – тревисти и храстовидни. Характерно за многогодишните тревисти клематиси е вдървесиняването в основата на стъблото и отмирането на горната част след края на вегетационния период. Стъблата на храстовидните са лиановидни. Филизите при тях са напълно вдървесинени, което им помага да преживеят ниските зимни температури у нас. Листата на клематиса, в зависимост от сорта, могат да бъдат прости или сложни. Състоят се от нечетен брой листенца, най-често от 3 до 7. Окраската им варира от наситено зелено до пурпурно, при новите вариетети. Цветовете са единични или събрани в съцветия и имат интересна структура, тъй като чашчелистчетата изпълняват функцията на венчелистчета. Броят им при простите цветове варира от 4 до 8, а при кичестите е 17. В центъра на цвета е разположено множеството от тичинки и плодници с различна окраска, контрастираща на белите, жълти, бледосини, лилави, пурпурни или червени цветове. Цъфтежният период настъпва обикновено два месеца след началото на вегетацията. Някои нови хибриди са с късен цъфтеж, който стартира в края на лятото. Декоративните им качества се разкриват при отглеждане на места с интензивна слънчева светлина, за предпочитане върху почви с много слаба алкалност.

Лоницерата (Lоnicera) е сред най-използваните видове за вертикално озеленяване. Стъблата ѝ са кафяви, лиановидни и кухи. Формират храст, който не впечатлява особено с формата и структурата си, но изглежда перфектно, ако пълзи по пергола или друг вид опорна конструкция. Листата на храста са с наситен зелен цвят,овална форма и дължина около 4-7 см. Цъфтежът е продължителен - от май до началото на октомври и прави храста още по-атрактивен. Цветовете са тръбести и ароматни. Обагрени са в бяло, лилаво, червено или жълто, както и в комбинация между тях. Въпреки поносимостта си към алкалния субстрат се нуждае от подхранване и местоположение с много добра осветеност.

Към калцифитните растения спадат още ленът (Linum narbonerise), калината (Viburnum), планинския ясен (Fraxinus exelsior), бялата акация (Robinia pseudoacacia) и сладкия грах (Lathyrus odoratus).