Градински растения, подходящи за кучета

Списъкът на подходящите видове започва с кралицата на цветята – розата (Rosa). Тя присъства във всяка градина и начинът на отглеждането ѝ е добре познат. Слънчевите изложения, богатите почви, редовното торене, поливане и подрязване са гаранция за качествени и ароматни цветове. Всички познати видове – катерливи, чаени, щамбови, каскадни са подходящи за откритото пространство, което споделяме с кучето. Острите шипове на растението го държат далеч.

Ментата (Mentha) вирее на полусенчести и влажни места, което я прави изключително полезна в озеленяването на неблагоприятните изложения. Притежава пиперлив вкус и силен аромат, който се разнася наоколо. Има нараства инвазивно и покрива за кратко време големи площи. По тази причина растежът й следва да се контролира. Билката ще спести на любимеца ни стомашните колики, ако реши да си похапне от нея.

Слънчогледът (Helianthus) навлиза все по-широко в озеленяването на дворната площ. Хибридните сортове са нискостеблени, силно разклонени и понасят засушаване. Нямат претенции към почвените условия и се отглеждат много лесно. Ярките и едри цветове имат своето запазено място в зеления оазис, който изграждаме за домашния любимец.

Едно много елегантно и красиво цвете, навлязло в българската градина през последните години – алстромерията (Alstroemeria) създава красиви цветни акценти и е безопасна за животните, които отглеждаме. Тази пришълка от Южна Америка има изящни цветове с едрина около 5-7 см, събрани в рехави съцветия. Окраската им е в почти всички цветни нюанси, с характерни тъмни щрихи и линии. Височината на стръковете варира между 20 и 40 см. Предпочита слънчевите зони в градината, които й осигуряват засенчване в горещите обедни часове и да са защитени от вятъра. Почвата трябва да е много добре дренирана и богата, с неутрална или леко киселинна реакция. Към тежките почви задължително се добавя торф. Подхранва се ежеседмично, като се редуват органични и минерални торове. Полива се умерено. За да презимува, след подрязване на повехналите стръкове, върху почвата се насипва дебел мулчиращ слой, който предпазва коренището от зимните температури. Размножава се през пролетта чрез разделяне на коренището.

Кучетата често си похапват и от тревата по моравата. Тя е безвредна, но може да предизвика нежелани реакции, когато в тревния килим са запазени остатъци от торове или е третиран с препарати за растителна защита с неизтекъл карантинен срок.

Еустомата (Eustoma grandiflorum) е цъфтящ двугодишен храст с височина 80-90 см. Изправените стъбла са силно разклонени в горната част и всяко разклонение завършва с цвят. На един стрък могат да се изброят до 35. Цветовете са с едрина 7-8 см в диаметър. Обагрени са в бяло, розово, виолетово, лилаво или в бяло с цветни жилки. Преди да са разцъфнали напълно, наподобяват цветовете на розата. Подходящи са за букети, тъй като издържат продължително време натопени във вода. Засажда се на открито през май. Обича слънчевите изложения и температури от порядъка на 18-20ºС. Полива се обилно, след като почвата е пресъхнала. Пулверизирането на листата в ранните часове се отразява благоприятно върху декоративността на растението. Не съдържа вещества, вредни за домашния любимец.

Далеч по-дълъг е списъкът на "забранените" растения, които могат да увредят здравето на кучето. Бръшлянът (Hedera helix) съдържа тритерпеноидни сапонини, които могат да предизвикат коремни болки, придружени с повръщане , диария и повишено слюноотделяне.

Пиретрините в хризантемата (Chrysanthemum) причинява почти същите неразположения на кучето. Освен стомашно-чревните проблеми, повръщане и диария, активните съставки в растението водят до дезориентация и депресивни разстройства.

Токсините на тиса (Taxus baccata) имат неблагоприятно въздействие върху нервната система на кучето и могат да причинят тремор, некоординирани движения, затруднено дишане, стомашно-чревни разстройства, сърдечна недостатъчност и смърт.

Рицинът (Ricinus communis) съдържа силно токсичен протеин. Признаците на отравяне са липсата на апетит и тремор, следвани от силни коремни болки, диария и обезводняване. При ненавременната намеса на ветеринаря, състоянието на кучето бързо се влошава и се съпровожда от гърчове. Не са редки случаите на изпадане в кома, която приключва с летален изход.

Красивият олеандър (Nerium oleander) също не бива да се подценява. Сред последиците върху организма на домашния любимец са коремни дразнения, нарушения в сърдечния ритъм, хипотермия и смърт.

Не можем да си представим пролетната градина без елегантното присъствие на лалетата (Tulipa). За четириногия ни приятел, обаче, те носят огромен риск. Токсините, които съдържа растението засилват слюноотделянето. Животното губи апетит, депресира се и получава сериозни увреждания на сърдечния мускул.

Списъкът на неподходящите градински цветя включва още: алое (Aloe), джел (Ilex), кралска стрелиция (Strelizia reginae), божур (Paeonia), карамфил (Syzygium aromaticum), далия (Dahlia), нарцис (Narcissus), лилия (Lilium), здравец (Geranium), хортензия (Hydrangea macrophylla), ирис (Iris), рододендрон (Rhododendron), татул (Datura).

На практика се оказва, че значителна част от декоративните градински растения, традиционни за българската градина, са опасни за кучето. Ако не желаете да се лишите от тяхното присъствие в двора, не бива да оставяте домашния любимец без надзор. Вторият важен момент е да го откажете от вредния навик да похапва от цветята. Това се постига не само с обучение, но и с добавяне на подходящи зеленчуци в храната.

Особено внимание трябва да се обърне и на надеждното съхранение на торовете и препаратите за растителна защита. Те трябва да се съхраняват при подходящи условия и на места, недостъпни за децата и домашните любимци.