Нещата у дома, които можете да компостирате

В превод от латински „компост“ означава смес. Тази незаменима субстанция е подходяща както за повърхностен почвен слой, така и за мулчиране в градината. Тя подобрява почвената структура и обогатява с хранителни вещества изтощените, от растенията, терени.

Компостирането е процес, при който с помощта на дъждовните червеи и почвените микроорганизми сместа от органични материали се превръща в почвоподобна субстанция, богата на хранителни ресурси. Този екологично съобразен начин на оползотворяване на отпадъците от домакинството и градината осигурява ценен естествен тор, подходящ не само за цветята, но и за производството на биозеленчуци.

Като изходна суровина може да се използва окосената трева от моравата, отпадъчните клони след подрязване на овошките, декоративните храсти и живите плетове, окапалите сухи листа, повехналите цветове на декоративните растения, отмрелите надземни части на луковичните видове, обелките от плодовете и зеленчуците, употребените торбички чай, кафеената утайка, черупките от яйца, парчетата картон, стари вестници, отпадъчна хартия, талаш, дървени стърготини и почти всички органични отпадъци от кухнята. Подходящи са дори градинските плевели без семена.

Списъкът с неподходящи за компостиране отпадъци включва: стъкло, пластмаса, найлон, текстил, месо и месни продукти, кости, риба, мляко и млечни продукти, остатъци от сготвени ястия, части от заразени или заболели растения, интензивни плевели. Крайно неуместно е компостирането на плевели със зрели семена, коренищни плевели (коприва, троскот и др.), рози, розови храсти и бодливи растения. Листата, обелките и клонките от орех или див кестен също трябва да се избягват, тъй като съдържат иглон, който потиска развитието на почвените микроорганизми.

Не трябва да се подценява предварителната подготовка на изходните суровини. Едрите компоненти като клонки, царевични и слънчогледови стъбла се раздробяват, за да се съкрати процесът на тяхното разграждане. Стъблата на доматите, краставиците и едрите декоративни растения (гладиоли, далии и др.) се оставят няколко дни, за да позавехнат, преди да се вложат. В противен случай високата им влажност ще предизвика мухлясване на компостираната маса.

За получаването на качествен компост е необходимо стриктно спазване на съотношението азот/въглерод в използваните суровини. Оптимален темп на разграждане се постига при съотношение на 1 обемна част азот към 20-25 обемни части въглерод. Богати на азот са обелките от плодове и зеленчуци, прясно окосената трева и стръковете плевели без семена. От 20 до 25 пъти по-голям трябва да е обемът на вложените сухи съставки, богати на въглерод. Това са сеното, талашът, хартията, картонът и изсъхналите есенни листа.

Едно от важните стъпки при компостирането е правилно определяне на мястото. Идеалният вариант е полусенчесто кътче в периферията на градината. По този начин се осигуряват оптимални условия за протичане на процесите в отпадъчната маса и запазване на хармонията в градинския ансамбъл. Полусянката ще осигури необходимата температура и ще ограничи до минимум засъхването на суровината.

При компостирането в домашни условия са възможни два варианта: чрез използването на компостери и без използването на съдове. Когато се използва компостер той трябва да е изработен от дърво или метал, най-добре с по-голяма площ и по-малка височина, да има дебели стени, които да задържат температурата (оптималната е 60ºС), които трябва да са снабдени и с отвори – за по-добра аерация на материала. Съдът се покрива с капак, който ще предпазва от прекомерното овлажняване и отмиването на хранителните вещества при дъжд.

И в двата случая е важна последователността при структуриране на изходната суровина. Първият слой се поставя директно върху почвата, за да се „насели“ с почвени микроорганизми и дъждовни червеи. Той се състои от окосена трева, клонки, листа и други растителни отпадъци, които се разстилат на дебелина от 15-20 см. Върху него се насипва слой градинска почва с дебелина 2-3 см. Следва пласт от богати на азот отпадъци с дебелина около 5 см. Разстила се нов 2-3 см почвен слой. Схемата се повтаря до изчерпване на изходния материал. Върху последния пласт се насипва дървесна пепел, която ще обогати субстанцията, или гасена вар. В случай, че не се използва компостер, купчинката се покрива със сено или слама, а при валежи - и с полиетилен.

Материалът по повърхността се разлага по-бавно от този във вътрешността, което налага ежемесечно да се размесва с помощта на вила, когато не се използват съдове. При употребата на компостер – материалът се прехвърля в друг такъв. Купчинката трябва да е рехава, за да се аерира и предпази от запарване и мухлясване.

Един от важните фактори за правилно протичане на процесите по разлагането на органичната маса е влагата. Нейните оптимални нива са около 70%. При необходимост органичната маса се оросява леко. Правилно компостиране изключва отделянето на неприятни миризми, слепването на компонентите и привличането на мухи. Появата на някой от тези фактори е сигнал за отклонение от оптималните условия за протичане на разлагането, в следствие на което резултатът ще бъде незадоволителен.

Тъй като процесът е продължителен, той може да бъде ускорен с добавянето на течни торове и непрегорял оборски тор. Опитът доказва, че ролята на ускорители могат да изпълняват и някои смеси, които се добавят към разлагащите се остатъци от домакинството. Такава е ферментирала смес от мая и захар, разтворена в 10 литра хладка вода, с добавена 1 чаена чаша захар, която с помощта на лейка се излива върху органичната материя. Много силен активатор е и билковата смес от сушени листа и цветове на лайка, бял равнец, коприва, глухарче и валериана(по 1 супена лъжица от всяка билка), към която се добавят 6 чаени лъжички лактоза, 6 капки мед и 500 милилитра дъждовна вода. Разтворът престоява едно денонощие, след което по 5-6 супени лъжици от него се наливат в предварително подготвени отвори в компостираната маса. Отворите се покриват с почва, която се уплътнява. Този активатор скъсява периода на компостиране на 2 месеца през лятото, 3 месеца през есента и 5 месеца през зимата, тъй като хранителните и минерални вещества в билковата смес ускоряват гниенето.

Качественият компост има почвен аромат, тъмно кафяв цвят и зърнеста структура. Подходящ е за подобряване качествата на всеки тип почва.