Отглеждане на декоративен лук (Allium)

Използва се като рязан цвят, а изсушен запазва за години перфектните си форми и цветове. Алиумът е подходящ за форсиране, така че целогодишно може да очарова с красотата си. Многообразието от сортове, въпреки общите си характеристики, има сериозни разлики по отношение на височината, вида и големината на листата, едрината и обагрянето на цветовете. Най-ефектните видове са:

Христов лук (Allium cristophii) - с бели цветове и цъфтеж през юни. Расте по обезлесените и пустеещи планински склонове и притежава дребни, кръгли луковици (2-3 см в диаметър), покрити със сива люспица. Листата са сиво-зеленикави, плоски, с леко овласени краища. Широчината им е около 3 см. Цветовете са звездовидни, събрани в едро, сферично съцветие с диаметър до 20 см, разположено върху висок цветонос (до 60 см). Листата на околоцветника са лацетни, тънки, със заострени връхчета.

Холандски лук (Allium holladicum) е с широка до 5 см, овална луковица, обвита в тънка люспица. Има дълги (до 90 см) и здрави стъбла, с характерно оребряване над основата. Цветът на листата варира от зелен до сивкав, а ширината им достига до 5 см. Цветовете са розови или розови с пурпурен оттенък, събрани в чадъресто съцветие. Появяват се в края на май или началото на юни. Листата на околоцветника са тънки, къси и се извиват след повяхването на цветовете.

Лук есданиум (Allium jesdianum) има дребна луковица с жилки, обвита в тънка, като хартия, люспица. Стъблата са високи и силно оребрени в основата. Израстват във височина до 1 метър. Листата са тъмнозелени до сиви, широки до 3-3,5 см, а броят им рядко превишава 4. Цветчетата са розово-пурпурни с тичинки, покрити с бели власинки. Съцветията са полусферични, с диаметър до 12 см. Цъфти през юни.

Планинският лук (Allium oreophilum) е сред нискостеблените видове, но е признат за един от най-декоративните. Вирее по скалистите склонове на Кавказ и планините в Средна Азия. Има сива яйцевидна луковица, тънки и плоски тъмно зелени листа. Цветчетата са едри, малиново-розови камбанки, събрани в чадърести съцветия с диаметър около 10 см. По листенцата на околоцветника има тъмна централна жилка. Цъфтежът е през юни.

Лук розенбах (Allium rosenbachianum) вирее по сенчестите скали и около дърветата в планините на Югоизточна Азия, но се развива добре и на участъци с интензивна осветеност. Луковицата е черна и топчеста. Листата са 2 или 3, линейни – лацетни или широки. Цветовете са лилаво-розови с диаметър 1 - 1,5 см. Събрани са в сферични разклонени съцветия, достигащи до 12 см в диаметър. Цъфтежният период обхваща втората половина на юни.

По-голяма част от видовете алиум предпочитат слънчевите изложения. Понасят и полусянката, но тя оказва негативно влияние върху наситената окраска на цветовете и листата. Местоположението трябва да е добре защитено от въздушни течения, тъй като деликатните стъбла се пречупват и от най-лекия полъх. Най-подходящи са слънчевите южни терени. Може да се засаждат в балконски сандъчета или по-плитки, но широки съдове.

Почвите трябва да са богати на органични вещества и да са с неутрална реакция. За получаването на качествени цветове, варуването е наложително при рН < 5. Внасянето на угнил оборски тор и минерални торове с микроелементи, преди засаждането на луковиците, повлиява добре върху развитието на алиума.

Луковиците се засаждат през есента след трайно задържане на температурите около 10ºС, които са най-благоприятни за бързото им вкореняване. Почвата трябва да е влажна. Дълбочината на полагане трябва да е равна на височината на луковицата, умножена по 3. Мулчира се с торф или компост. Луковично-коренищните видове се засаждат в ранна пролет или в края на лятото, като технологията е аналогична с тази при луковичните.

По време на вегетацията се подхранва еднократно с торове за луковични растения. Използването на универсални подхранващи субстанции е неуместно, тъй като те не съдържат достатъчно калий, към който всички представители на рода са силно чувствителни. Периодично почвата се плеви, разрохква, след което се мулчира. По този начин се възпрепятства появата на плевели и образуването на почвена кора.

Поливането е най-деликатната операция при отглеждането на алиума. Това е продиктувано от нетолерантността на растението както към пресъхналата, така и към преовлажнената почва. Подава се ограничено количество мека вода при първите признаци за леко засъхване на субстрата.

Растението е сравнително устойчиво на болести и неприятели, но е атакувано от ръжди, трипси и коренови нематоди.

Всеки вид е с различна продължителност на активния вегетационен период. След повяхването и изсъхването на надземната част, луковиците се изваждат, почистват се от полепналата почва, сушат се на сянка и до засаждането се съхраняват в сухо и прохладно помещение. При луковично-коренищните видове тази операция се извършва веднъж на 3-4 години. При удължаване на този срок съществува опасност от неконтролируемото разпространение на растението из градината.

Най-лесният начин за размножаване на алиума е чрез отделянето на дъщерните луковици от майчината или разделяне на коренището при луковично-коренищните видове. Вариантът за размножаване чрез семена е неефективен, тъй като по-голямата част от видовете имат специфични условия за покълване, които трудно могат да се пресъздадат в домашни условия. Втората причина е в значително по-късния цъфтеж на новите растения – едва след достигане на репродуктивна зрялост на луковиците, която настъпва след 3 до 8 години.

Алиумът е красиво и непретенциозно растение, което е подходящо за отглеждане и от неопитни градинари.